— Командирът, слушам. — Капитанът вдигна телефона.
— Отчитам шумове от корпуса. Изглежда, че целта се подготвя за изплуване, капитане. Да, в момента изпускат резервоарите си.
— Ясно. Дръжте ни в течение, старши. — Маккафърти затвори телефона и се върна до масата с картата. — Защо им е да излизат на повърхността сега?
Навигаторът си открадна една цигара от един матрос и я запали. Маккафърти знаеше, че навигаторът му не е пушач. Лейтенантът едва не се задави, което предизвика кратка ехидна усмивка у един старшина втори клас и накара навигатора да се ухили виновно. Той погледна към капитана.
— Сър, тук нещо не е наред — каза тихо лейтенантът.
— Само едно нещо — попита капитанът. — Защо им е да изплуват точно тук?
— Хидролокатор до командира. — Маккафърти отново вдигна телефона. — Капитане, бумърът издиша, изглежда наистина изпразва резервоарите си.
— Нещо друго да ви се струва необичайно?
— Не, сър, но сигурно току-що са използвали по-голямата част от резервните си запаси от въздух.
— Добре, старши, благодаря. — Маккафърти затвори телефона и се зачуди дали това означаваше нещо.
— Сър, правили ли сте това преди? — попита навигаторът.
— Следил съм много руски лодки, но никога в тези води.
— Целта в крайна сметка трябва да изплува, защото покрай целия Терский бряг има само шестдесет фута вода. — Навигаторът прекара пръст по картата.
— А ние ще трябва да се отклоним от следата — съгласи се Маккафърти. — Но това са още четиридесет мили.
— Да. — Навигаторът кимна утвърдително. — Но на пет мили зад нас този залив започва да се стеснява подобно на комин и за една потопена подводница в крайна сметка остават два, а след това и само един, безопасни пътя. Бога ми, не знам защо го правят. — Маккафърти отново погледна картата.
— Те се движеха с петнадесет възела на перископна дълбочина по целия път от полуостров Кола дотук. Полезната дълбочина беше постоянна през последните пет часа току-що намаля малко и сигурно ще остане същата в продължение на още един-два часа… но въпреки това те изплуваха. Следователно единствената промяна в околната среда е широчината на канала, а тя е все още повече от двадесет мили… — Капитанът се замисли за това, без да откъсва очи от картата. От хидролокатора се обадиха отново.
— Командирът, слушам. Какво има, старши?
— Нов контакт, сър, пеленг едно-девет-две. Обозначение на целта Сиера-5. Двувитлов надводен съд, дизелови двигатели. Появи се изневиделица, сър. По звука прилича на клас „Натя“. Пеленгът се променя бавно отдясно наляво, изглежда че ще се срещне с бумъра. Оборотите на витлата дават скорост от около дванадесет възела.
— Какво прави бумърът?
— Скоростта и пеленгът остават непроменени, сър. Издухването спря. Намира се на повърхността, сър, започваме да отчитаме шумове и лек форсаж на витлата. Почакайте малко… току-що беше включен един активен хидролокатор, отчитаме отражения пеленгът, изглежда, е едно-девет-нула, вероятно е от „Натя“. Хидролокаторът им работи на много висока честота, над обхвата на човешкия слух… бих казал, че е на двадесет и две хиляди херца.
В стомаха на Маккафърти изведнъж се появи ледена топка.
— Старпом, поемам командването.
— Слушам, капитане, поемате командването.
— Водолазният офицер, вдигнете се на шестдесет фута, колкото може по-високо, без да ни издадете. Наблюдател! Вдигни перископа! — Перископът беше вдигнат и Маккафърти го пое както беше направил и преди, и бързо провери повърхността за сенки. — Още три фута. Добре, все още нищо. Какво показва ESM?
— Вече имаме седем активни радарни източника, сър. Същите са както и преди, с изключение на новия, който се намира на едно-девет-едно и прилича на работещ в обхват Индия „Дон-2“.
Маккафърти включи дръжката на перископа на дванадесет, което беше максималната мощност на инструмента. Съветската ракетна подводница се намираше твърде високо над водата.
— Джо, кажи ми какво виждаш — нареди Маккафърти, който се нуждаеше и от нечие друго мнение.
— Това наистина е „Делта-III“. Изглежда, че е изпуснала всичкия си въздух. Капитане, струва ми се, че се намира на три-четири фута по-високо над повърхността, отколкото е обичайно за лодка от този клас. Току-що използва последния си въздух… Това пред нея може да е мачтата на „Натя“, но не съм напълно сигурен.
Маккафърти чувстваше полюшването на „Чикаго“. По ръцете му преминаваха тръпки от предадените по тръбата на перископа вибрации. Вълните се блъскаха и в руската ракетна подводница и той можеше да види как водата влиза и излиза от оръдейните отвори, наредени по двата й борда.