— ESM показва, че силата на сигнала приближава стойността на откриване — предупреди техникът.
— И двата им перископа са вдигнати — каза Маккафърти, който знаеше, че собственият му перископ беше престоял твърде дълго над водата. Той натисна копчето за двойно увеличение. Във визьора се появи уголеменото изображение на комуникационната мачта на руската „Делта“. — Контролната станция на върха на кулата е пълна с хора. Всички имат бинокли… но не гледат към кърмата. Свали перископа. Водолазният офицер, потапяне десет фута. Да видим касетата, Джо. — След няколко секунди изображението се появи на телевизионния монитор.
„Чикаго“ се намираше на две хиляди ярда зад руската подводница. На около половин миля зад „Делтата“ се виждаше сферичният купол на радар, вероятно на „Натя“, който се поклащаше силно от вълнението. Задната част на бумъра беше наклонена като гръб на костенурка, за да могат да се вместят в нея шестнадесетте ракети SS-18, и погледната отзад, подводницата приличаше на рампа на магистрала. Дизайнът й не беше аеродинамичен, но „Делтата“ трябваше да оцелее само докато изстреля ракетите си, а американците изобщо не се съмняваха, че ракетите й си работеха съвсем нормално.
— Погледнете това! Вдигнали са я толкова високо, че се виждат витлата й — посочи старпомът.
— Навигатор, какво е разстоянието до плитчините?
— В този канал има най-малко двадесет и четири клафтера по протежение на десет мили.
„Защо руската подводница изплува толкова рано?“
Маккафърти вдигна телефона.
— Хидролокатор, дайте ми информация за „Натя“.
— Претърсват като бесни, капитане. Не към нас, но получаваме много отражения от дъното.
Корабите от клас „Натя“ бяха специализирани в търсенето на мини и се използваха за ескортиране на подводници от и до безопасни райони. Но високочестотният й хидролокатор за търсене на мини работеше… мили боже!
— Пълен ляво на борд! — извика Маккафърти.
— Пълен ляво на борд, слушам! — Ако не беше привързан с колана си, рулевият сигурно щеше да се удари в тавана. Той моментално завъртя руля наляво. — Сър, командата е изпълнена!
— Минно поле — пое си дъх навигаторът. Всички в залата обърнаха глави към командира си.
— Твърде вероятно — кимна мрачно Маккафърти. — Какво е разстоянието от нас до точката на срещата между „Натя“ и бумъра?
Навигаторът се вгледа в таблото си.
— На около четиристотин ярда, сър.
— Стоп машини.
— Слушам, стоп машини. — Кормчията завъртя ръчката на телеграфа. — Машинното отделение докладва стоп машини, сър. Минаваме вляво през едно-осем-нула, сър.
— Много добре. Тук трябва да сме в безопасност. Мястото на срещата на подводницата с миночистача вероятно е отдалечено на няколко мили от минното поле. Някой от вас смята ли, че Иван ще рискува да повреди някоя от ракетните си лодки? — Въпросът беше реторичен. Никой не рискуваше да повреди ракетните си лодки.
Всички в командната зала си поеха дъх в един и същ момент. „Чикаго“ бавно намали скоростта си и започна да се обръща напречно на предишния си курс.
— Рулят в средата. — Маккафърти нареди скорост една трета и вдигна телефона за връзка с хидролокатора. — Някаква промяна при бумъра?
— Не, сър. Пеленгът й все още е постоянен на едно-девет-нула. Скоростта й все още е петнадесет възела. „Натя“ все още претърсва района и също поддържа скорост от около петнадесет възела и се приближава към едно-осем-шест.
— Навигатор, намерете начин да се измъкнем оттук. Искаме да се държим на достатъчно голямо разстояние от всички тези патрулни лодки и да докладваме за видяното възможно най-бързо.
— Слушам. Три-пет-осем изглежда добре за момента, сър. — Навигаторът работеше по този курс от два часа.
— Сър, ако Иван е заложил минно поле, част от него се намира в международни води — забеляза старпомът. — Страхотно.
— Да, разбира се, руснаците смятат този район за свои териториални води, така че ако някой се блъсне в мина, толкова по-зле за него…
— И може би ще предизвика международен инцидент? — отбеляза Джо.
— Но защо изобщо претърсваха района? — попита комуникационният офицер. — Ако имат чист канал, могат да извършват визуална навигация.