— Хвърли още един поглед към преследвача — нареди полковникът.
Един техник подаде необходимите команди и намиращият се в другата половина на земното кълбо спътник включи двигателите си, за да се обърне в пространството, така че да насочи камерите си към съветския спътник убиец, който се държеше на петдесет мили зад и на девет мили под американския KH, но сега… вече го нямаше.
— Преместили са го. Преместили са го през последния половин час. — Той вдигна телефона, за да уведоми CINCNORAD, че ще премести своя спътник на собствена отговорност. Твърде късно. Докато спътникът се обръщаше, за да насочи камерите си към земята, изображението беше закрито от някакво цилиндрично тяло. Проблесна светкавица и картината изчезна от телевизионния екран. Просто така.
— Крис, заложил ли си командите за маневриране?
— Тъй вярно, сър — отговори капитанът, без да сваля очи от екрана.
— Изпълни ги веднага!
Капитанът извика поредицата от команди на компютъра си и натисна копчето за изпълнение. Бордовите ракетни двигатели на спътниците правеха малки корекции в орбитите им, когато телефонът на полковника иззвъня.
— Контролен център „Аргус“ — каза полковникът в слушалката.
— Говори CINCNORAD. Какво, по дяволите, стана?
— Руският спътник убиец се приближи и се взриви. Нямаме сигнал от нашия KH, сър. Налага се да предположа, че те са успели да неутрализират „птичката“ ни. Току-що наредих на останалите два спътника да извършат делта-V от сто фута в секунда. Предайте на Вашингтон, че чакаха твърде дълго, сър.
Глава осемнадесета
„Полярна слава“
Решено беше всички съветски командири на фронтове да бъдат информирани за развитието на инвазията в Германия. Алексеев и началникът му знаеха каква беше причината за това: ако се наложеше да свалят някой командващ от поста му, заместникът му трябваше да разполага с пълна информация за обстановката. Насъбралите се офицери слушаха с удивление доклада на разузнаването. Никой от тях не беше очаквал, че групите със специално предназначение ще се справят добре с мисията си, но по всичко личеше, че резултатите бяха надминали и най-смелите очаквания, особено в германските пристанища. Тогава четящият стигна до параграфа за положението по бреговете на Елба.
— Защо не бяхме предупредени за тази възможност? — попита Главком-югозапад.
— Другарю генерал — отговори офицерът от ВВС, — информацията ни беше, че самолетите „стелт“ са прототип и все още не са въведени на въоръжение. Очевидно американците са успели да построят няколко такива самолети и са сформирали поне част от ескадрила, която е била използвана, за да се елиминират въздушнопреносимите ни радарни платформи, като по този начин е бил открит пътят за масирана атака срещу нашите летища и тилови части, както и за старателно разработен план за отстраняването на универсалните ни изтребители. Мисията им е завършила успешно, но не чак толкова.
— О, така ли? Предполагам, че командващият ВВС-запад беше арестуван за това, че успешно е успял да отблъсне нападението, а? — изръмжа Алексеев. — Колко самолета изгубихме?
— Нямам право да ви разкривам тази информация, другарю генерал.
— Тогава поне ни кажете нещо за мостовете!
— Повечето от мостовете през река Елба са повредени в една или друга степен, както и понтонните съоръжения, складирани в близост до тях с цел тактическа подмяна.
— Шибаният маниак е оставил понтонни съоръжения в близост до основните цели! — Главком-югозапад погледна към тавана, сякаш очакваше Киев да бъде нападнат по въздуха.
— Там се намират пътищата, другарю генерал — отвърна тихо офицерът от разузнаването. Алексеев му даде знак, че е свободен.
— Лошо начало, Паша. — Един генерал вече беше арестуван. Заместникът му все още не беше определен.
Алексеев кимна утвърдително и погледна часовника си.