Какво можеш да кажеш на такъв човек? Само благодаря.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Това бе напълно в стила на йоанитите — катедралата им, единствена в целия Среден запад, се издигаше не в Чикаго или в Милуоки, а в някакво съвсем затънтено, пустинно място. Дори от нашето скромно градче го отделяха стотина километра. Местоположението на църквата олицетворяваше и символизираше отношението на гностицизма към нашия свят като към зло13 и идеята за спасение чрез тайни ритуали и окултни знания…
За разлика от петристкото, йоанитското християнство няма само да дойде при вас, а ще се затвори в малки мрачни параклиси с размерите на караулна будка. Вие трябва да отидете при християнството на йоанитите. Поне така си мислех тогава.
Предизвикателството изглежда повече от очевидно и затова вероятно не е истинско, помислих си аз. Всичко, което се отнася до гностицизма, винаги се оказва в крайна сметка по-различно, отколкото изглежда на пръв поглед.
Навярно в наши дни толкова много хора стават привърженици на йоанитите именно защото цялото им учение се състои от загадки — там под едната маска се показва друга, а във всеки лабиринт се спотайва друг лабиринт. Традиционните църкви са създали проста и ясна теология. Те точно определят смисъла на мистериите си (макар да е общоизвестно, че смъртните, тоест ние, не можем да осмислим всички прояви на Всевишния) и заявяват, че тъй като този свят ни е дарен от Създателя, значи в основата си е добър, достоен свят. Причина за много от недостатъците му е човекът и наш дълг е да се стремим към усъвършенстване.
Всичко това не е твърде романтично. А йоанитите апелират към мечтите и въжделенията на човека, към детето, което цял живот се крие вътре в нас. Те обещават, че след като разкрие тайната, човекът ще стане всемогъщ. А една част от въпросната тайна се свежда към отричането на сегашното общество. Отнасях се към тези твърдения с високомерна насмешка, но същевременно допусках, че в тях има голяма доза истина. Ала колкото повече мислех, толкова повече ми се струваше, че те нищо не обясняват.
Сега имах и време, и желание да мисля. Летях в нощта, над главата ми блестяха съзвездия, долу проблясваха пак съзвездия от далечните светлинки на селцата. Покрай мен свистеше студеният нощен въздух, пронизваше ме и късаше лепкавата паяжина в главата ми. Разбирах колко малко знам в действителност и колко мързелив съм бил в учението — тогава мързелът ми се изпаряваше само когато трябваше да получа стипендията си. Но в момента започнах да осъзнавам и нещо друго, отдавна забравени факти изплуваха от дълбините на паметта ми и се подреждаха в стройна картина. Летях и мрачно размишлявах за всичко, което ми беше известно за Църквата на йоанитите.
Дали това беше просто идиотски култ, появил се преди две или три поколения и докосващ нещо дълбоко скрито в душата на човека от Запада? Или действително е толкова древен, както твърдят йоанитите, и е основан от самия Христос?
Другите църкви отричат това. Разбира се, не бива да гледаме на католиците, ортодоксалните християни и протестантите като на единна общност от петристи. Но общественото мнение като цяло ги смяташе за такива. Те интерпретират еднакво думите на Исус към учениците му, признават твърде важната роля на Петър14 и макар между тях да има разногласия, включително по въпроса за старшинството на апостолите, никой не отрича дванадесетте Исусови ученици.
Освен това… тези странни думи в края на Евангелието от Йоана: „А Петър, като се обърнал, видял, че върви подире му ученикът, когото Исус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му15 и рекъл: — Господи, кой ще те предаде? — Него като видя, Петър дума на Исуса: — Господи, а тоя какво? — Исус му казва: — Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. — И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре16. Но Исус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.“
16
Според една римска легенда опитите да се умъртви Йоан с отрова и врящо масло останали безуспешни, а според евангелските предания той ляга жив в гроба, но след разкопаването тялото му не е намерено. Бел.прев.