Тази невзрачност подчертаваше колко чужда е вярата на всичко останало. Макар че наближаваше полунощ, градът беше пуст като гробище. Улиците празни, никой не се разхожда, няма млади двойки. Тук-там се забелязваха полицейски метли. И само един човек, загърнат в пелерина и с качулка на главата, бавно крачеше по улицата. Къщите бяха оградени една от друга и от целия свят със спуснати капаци. Гражданите спяха. А където не спяха, сигурно не гледаха телевизия по кристалното кълбо, не играеха на карти и не пиеха вино… Най-вероятно се молеха или препрочитаха свещените текстове с надеждата да достигнат по-висока религиозна степен, да овладеят повече знания и могъщество, за да си осигурят спасение на душата.
В центъра се извисяваше катедралата — над множеството постройки, над града и равнината. Нямаше нищо мръсно и престъпно в тази картина. Гладките, бели като слонова кост стени се издигаха все по-нагоре и нагоре, а над тях, в средата на покрива — огромен купол. Отдалече прозорците приличаха на блестящи нокти. На всеки етаж по един ред. После забелязах други два мозаични прозореца, големи колкото половината фасада. С мрачни тонове на тях бяха изобразена тревожещи душата рисунки. На западния — Мандала22, на източния — Божието око.
Пак на западната страна се издигаше самотна кула. На снимките тя не правеше внушително впечатление, но сега виждах — едва не докосваше звездите.
По стените играеха отблясъци, прозорците светеха с мътна светлина. Чух молитвено пеене. Като че ли изпод дебел лед се носеха мъжки гласове, с тях се преплитаха гласове на жени. Мелодията ми бе непозната. А думите… на земята не съществува такъв език.
— …Хелфист аларита арбер иснитоте мелихо тарасунт ганадус тапрура марада сесило…
Мелодията беше толкова силна, че се чуваше навярно чак на края на града. И бе нескончаема. Хорът пееше без прекъсване — винаги се намираха свещеници, прислужници, богомолци, дякони, които да сменят изморилия се певец или певица. Всеки и всяка от шестотин и единия участници в хора. Прилоша ми, като си помислих, че непрекъснато, денем и нощем, хората са принудени да слушат химни. Ако човек живее в Силоам, дори да не е йоанит, съзнанието му сигурно скоро престава да възприема пеенето. Но нима звуците не проникват непрестанно в мислите, сънищата и мечтите му? В костите му? И най-сетне — в самата му душа?
Не мога да обясня какво чувствах. С думи не може да се разкаже. Но с всеки метър усещането ставаше по-силно. Може би това беше усещането за враждебност?… Или за истина, която аз просто не бях способен да възприема?
Пазачът на входа беше приятен на вид млад мъж с черни като гарваново крило коси и сини очи — вече над сто години в тези краища живеят хора с подобна външност. От него лъхаше дружелюбие: нашият поет Уолт Уитман обича да описва американците такива. Паркирах метлата — паркингът бе огромен, празен и потънал в мрак, отидох при пазача и го запитах мога ли да вляза. Той ме огледа, после небрежно отрони:
— Не сте за причастие, нали?
— Н-не — бях озадачен.
Той захихика:
— Аз нямам нищо общо с тебе, нали? Ще почакаме, докато приключат с молитвата си към Дева Мария, после ще влезеш.
— Извинете, аз…
— Добре, добре. Пази тишина и никой нищо няма да заподозре. Според теорията на отците ти все едно си прокълнат. Аз обаче не вярвам в това. Знаеш ли какво си мисля? Имам си момиче — методистка23. Свещениците се бавят, не ми позволяват да се оженя за нея. Но все едно аз не мога да повярвам, че тя ще гори в ада… — той усети, че се е разбъбрил. — Откъде се взе толкова късно? Туристите обикновено идват тук денем.
Реших, че е волнонаемен и не е по-голям фанатик от обикновения среден християнин. Накратко казано, един от членската маса, каквато има във всяка организация и във всяка страна. Бях подготвен за този въпрос и отговорих, без да се замислям:
— Пътувам по работа. Днес сутринта ми възложиха да посетя Силоам, но се забавих по пътя и пристигнах чак сега. Вашият хор е толкова известен, че не ми се иска да пропусна случая да го послушам как пее.
— Добре — той ми подаде една брошура. — Знаеш ли правилата? Можеш да влизаш и да излизаш само през главния вход. Ще заемеш място в Езическата… пардон, в Туристическата капела24. Не бива да вдигаш шум и да снимаш. Когато поискаш да си тръгнеш, ще се върнеш тихо по същия път, по който си дошъл.
24
Капела (ит.) — в католическите църкви — част от страничния кораб (вътрешен свод) с отделен олтар. Бел.прев.