Трябваше ни някой, чиято молитва би била едновременно искрена и безкористна. Иначе навярно нито един светец няма да поиска да й отговори. Впрочем, светиите май че рядко се отзовават на молбите — като си представим огромния брой молитви, които всеки ден се отправят към Небето. Всевишният очаква ние сами да се справяме с проблемите си. А ние знаехме как да проникнем в царството на Врага (или поне вярвахме, че знаем) и се надявахме, че това ще бъде взето предвид, както и нашата непреклонна решителност да го приложим на дело. Бяха намесени интересите на Небето и затова едва ли молбата ни щеше да остане незабелязана.
Всичко се люлееше и плуваше пред очите ми. Борейки се със световъртежа си, аз си помислих: ако получа удар, вероятно ще забранят опита ни.
За молитвата избрахме философската лаборатория, наречена на името на Баркли33. Тя се намираше в неотдавна построено крило на древната сграда с жалък вид, в която преди инцидента със саламандъра беше отделът на Грисуълд. Лабораторията бе голяма и великолепно обзаведена. Тук студентите от горните курсове се учеха да използват свръхестествените и параестествените сили при провеждането на естественонаучни изследвания. Тъй че имаше всичко, което би могло да се окаже нужно. Главното помещение представляваше обширна зала с висок таван, покрай стените чинно бяха наредени шкафове и работни маси. През готическите прозорци с тъмнозелени стъкла се лееше прохладна слънчева светлина. Върху тавана, боядисан в наситено синьо, блестеше в златисто схемата на атома на Бор, обкръжена от зодиакалните символи. Едва ли можеше да се намери място, по-различно по дух от катедралата в Силоам. В лабораторията работеха хора, които приличаха на мен, усещах, че дори стените й влияят благотворно на психиката ми.
Грисуълд заключи вратата. Джини развали магията и пусна Сварталф. Той се отправи към ъгъла, пристъпвайки грациозно с меките си лапи, а вирнатата му опашка се люлееше като махало. Карслунд постла върху масата покривката от олтара и постави отгоре разпятие и съдове със светени хляб и вино. Всички останали се хванахме на работа под ръководството на Барни: взехме обичайните мерки срещу шпиони, издигнахме защитно поле и се приготвихме да отворим вратата към другата вселена. Това е изтъркан и неточен израз. Всъщност няма никаква врата, просто човек преминава от един континуум в друг, пък и преходът не зависи от никаква апаратура, важното е само да знаеш как се прави. Предметите — отворена на определена страница Библия, свещник със седем свещи (те бяха огромни и ги запалихме с кремък), колба с чист, без примеси въздух, кутийка със свещена пръст, шише с вода от река Йордан, арфата на Питагор34 — имаха повече символично, отколкото магическо значение.
Искам специално да обърна внимание на един факт, който не е известен, а заслужава да го знаят всички. Догматите на петристката църква хармонират с принципите на нехристиянските вероучения и с откритията на съвременната наука. Според тях, не е по силите ни да принудим Небесата за нещо. Небето е твърде велико. Да, може да му се окаже влияние, но ако такава бъде волята на Всевишния.
Нашата молитва беше израз на горещата ни молба, която Бог може би вече бе прочел в сърцата ни. В известен смисъл целта и беше и да се убедим ние самите, че действително искаме да извършим онова, което сме намислили. По същия начин и заклинанията ни могат само да посочат пътя на някой дух, който ще поиска да ни помогне. Но не и да го принудят да помага. Главното бе да направим всичко, зависещо от нас.
Адът е съвсем друго нещо. Във физически смисъл това е вселена на по-ниско енергетично ниво от нашата. А в спиритуален смисъл Врагът и неговите слуги не са заинтересовани да ни оказват някаква помощ, освен когато крайният резултат означава нашата гибел. Само със силата на магьосничеството (ако притежаваш достатъчна мощ) могат да бъдат принудени демоните да сторят това, което би послужило за спасяването на Вал.
Формулите на зова към Небето за помощ не са общоизвестни, но не са и тайна. Могат да се открият в съответния справочник. Ала заклинанието към Адските сили е нещо съвсем друго. Няма подробно да го описвам. Тъй като знаем, че призоваването на силите на Ада с придружено със своеобразен молитвен ритуал (всичко се прави наопаки), ще изредя какво е необходимо: един от апокрифите на „Либер Бенефикардиум“35, факла, колба с въздух, взет от ураган, малко прах от мумия, тринадесет капки кръв и меч. Не твърдя, че някъде в изброяването не съм допуснал грешка.
33
Джордж Баркли (1685–1753) — английски философ; името му се свързва с идеите на солипсизма. Бел.прев.
34
Арфата на Питагор — при нея за пръв път се прилага измерване височината на тона на звучащата струна чрез нейната дължина. Бел.прев.