— Но защо се опитвате да намерите пирамидата? — попита тя. — Какво толкова важно има вътре?
Той допи кафето си и се изправи, подавайки ръка на Нина. Тя се поколеба, след което я хвана.
— Ще ви покажа.
— Халид! — изсъска предупредително Шабан.
Озир го погледна.
— Шабан, може и да си ми брат, но аз ръководя Храма на Озирис. Не го забравяй! — Гневът на Шабан беше толкова силен, че той видимо трепереше от ярост, но се насили да замълчи, когато Озир се обърна към Нина. — Отново се извинявам. Имате ли по-малък брат? Или сестра?
— Не — отвърна тя. — Но Еди — съпругът ми — има по-малък брат.
— Тогава ви е познато съперничеството между роднини.
— Може да се каже. — Тя бе срещала сестрата на Еди само няколко пъти и макар тя и Чейс да се бяха сдобрили в известен смисъл, отношенията им оставаха изострени.
Озир се ухили.
— Работата на най-големия син е да отговаря за брат си, да се грижи за него, когато има нужда от подкрепа. И понякога да поправя грешките му, когато гневът го подведе. — Последните му думи бяха насочени към Шабан, чието лице се изкриви от безмълвен гняв. — Но елате — каза той, повеждайки Нина към вратата. — Вижте сама защо търся пирамидата на Озирис.
13.
Следван от Шабан, Озир поведе Нина към двора. Тя беше минала покрай черната стъклена пирамида и намиращата се до нея хеликоптерна площадка, но едва сега успя да я огледа както трябва. Еднообразната ѝ полегата фасада и събиращите се на върха страни оставяха впечатление за картина в перспектива, така че беше трудно да прецени истинските ѝ размери. Но тя беше по-висока от всички кули на замъка, които се издигаха на около два и половина метра височина.
— Пирамида в Швейцария? — рече тя, когато се приближиха до нея. — Не ми изглежда на място. — Меко казано; за разлика от стъклената пирамида в Лувъра, постройката на Озир беше очебийно несъразмерна и доминираше над замъка.
— Според мен се вписва добре в пейзажа — отвърна Озир. — Един от многото плюсове на Швейцария. Признавам, обаче, че онова, което ме доведе тук, е данъчната им система.
— Мислех, че религиите са освободени от данъци. — Тя едва не каза „култове“, но предпочете да не го дразни.
— На повечето места е така — щом ги признаят за законни, което отнема много време и усилия. Основах Храма на Озирис преди петнайсет години, но едва през последните пет той започна да се разраства и да става популярен из цял свят. А и имам и други интереси, които, за съжаление, не са освободени от данъци… освен ако щабът ми не е в Швейцария и нямам много умни и скъпоплатени счетоводители.
В откритата част на двора, която при пристигането на Нина беше напълно пуста, имаше около трийсетина мъже, облечени с черни шорти и тениски, които се занимаваха с калистеника9. Кротала, за пръв път без якето си от змийска кожа, раздаваше команди като инструктор по строева подготовка. Шабан изостана, за да размени няколко думи с американеца; докато Шабан говореше, всички мъже стояха мирно.
— Както изглежда, си имате своя собствена малка армия — каза Нина.
— Идеята е на Себак — отвърна Озир, докато брат му отново се върна при тях. — За защита. Храмът понякога привлича неприятности — както може би вече сте забелязали. — Той се усмихна.
Стигнаха до пирамидата. Стъклените врати на фасадата ѝ се плъзнаха встрани и разкриха стилно фоайе. Двамата души вътре се поклониха с уважение, а Озир поведе Нина към асансьора. Беше объркващо, предната и задната стъклени стени бяха скосени заради пирамидалната структура на сградата, а напречното сечение на асансьора — успоредник — чиято шахта се издигаше под съответния ъгъл. Това бе ужасно неефективно използване на пространството, кабината можеше да побере далеч по-малко хора, отколкото стандартен асансьор, но Нина подозираше, че домакинът ѝ се интересува много повече от формата, отколкото от функционалността.
Шабан влезе с тях в кабината и не свали студения си поглед от Нина, докато се изкачваха нагоре. Стъклените стени ѝ позволяваха да разгледа вътрешността на пирамидата, като най-впечатляващото в нея беше една грамадна зала-храм. За разлика от стаята, която беше видяла в Париж, тук декоративните йероглифи бяха изрязани с лазер върху стъклени панели, а хромираните високи статуи на египетските богове проблясваха край входа.
— Това е главната квартира на Храма на Озирис — обяви гордо Озир. — Тук се намира и щабът на „Озирис инвестмънт груп“ АД. Разбира се, имаме офиси в Женева, както и на други места, но всички се управляват оттук.
9
Система от ритмични гимнастически упражнения, предназначени да развиват сила, мощност и баланс. Името произхожда от гръцки — съчетава думите „красота“ и „сила“. — Б.пр.