- А той ядоса ли се?
Озир се усмихна.
- О, да. Но ще стигна и до това. В последния ден снимаха сцена, в която двамата главни герои слизат от кола и влизат в хотел, и им трябваха статисти. Тъй като един от мъжете, с които се бях сприятелил, беше помощник-режисьор, той ме извика.
- И така започва една кариера в киното - каза Нина. Колкото и да не се доверяваше на Озир, плътният му глас и изразителното лице го правеха невероятен разказвач.
- Не съвсем - отвърна той. - Бягането от училище беше малък риск. Големият беше, когато си позволих да вмъкна една реплика, докато снимахме.
- О-о-о! Обзалагам се, че режисьорът е бил бесен!
Той отново се усмихна. Вече не гледаше Нина; погледът му се рееше някъде в небето.
- Все още го помня - Фадил не можеше да извади един голям куфар от багажника на колата. Видях как режисьорът се кани да извика „край”, затова пристъпих напред и казах: „Да помогна ли на господина с куфара? Само десет пиастъра” и протегнах напред ръка като Оливър Туист!
- И какво стана?
- Режисьорът беше толкова изненадан, че забрави да извика „край” - отвърна той през смях, - а Фадил, който ме познаваше, вместо да се ядоса, реши да импровизира. Той каза: „Ако извадиш всичките куфари на дамата, ще ти дам двайсет!”. Всички се засмяха, а режисьорът реши да запази сцената. Дори ми платиха! Никога няма да познаете колко.
- Двайсет пиастъра?
- Фадил ми ги даде от собствения си джоб. Това беше големият ми риск и първата ми поява на екрана. Естествено, Себак ужасно ми завиждаше, затова разказа на родителите ни какво съм направил. И баща ми, разбира се, се ядоса. Но няколко дни по-късно получи писмо от режисьора. Имало някаква по-късна сцена, в която можел да използва малката ми шега, за да доразвие героя на Фадил. И за да го направи, имал нужда от мен… затова питаше дали мога да отида в Кайро и да заснемем новата сцена!
- Мили боже! - възкликна впечатлена Нина. - Наистина си е заслужавало.
- Повече, отколкото бих могъл да си представя. Баща ми имаше нужда от доста убеждаване, но накрая получих своето; да си първороден син си има своите предимства! Така че заминах за Кайро и тъй като работех в студио, трябваше да подпиша договор. Рожденото ми име Халид Шабан беше същото като на един от другите актьори, затова ме накараха да си избера сценичен псевдоним. Избрах Озир - от Озирис, разбира се. Мислех, че ще ми донесе късмет.
- Както и стана.
- Определено. На шестнайсет вече работех като актьор - първоначално в малки роли, но постепенно натрупвах опит и си създавах приятели от двете страни на камерата. На осемнайсет изиграх главна роля, което е голям успех по египетските стандарти. Студиото поиска да снимам и други, но аз трябваше да отбия военната си служба. Тогава шефът на студиото, който имаше приятели в правителството, използва някои връзки.
Нина отпи от мартинито си.
- И ви спаси от военна служба?
Той кимна с глава.
- Щях да я изкарам, но се радвам, че не се наложи. Толкова много се забавлявах! Бях само на осемнайсет, а бях прочут, изкарвах много пари, пътувах - и се срещах с много красиви жени. - Озир се усмихна широко, но усмивката му бързо се изпари, за изненада на Нина. - Всичко това само засилваше завистта на Себак… и тогава той претърпя инцидент.
- Какво му се е случило? Очевидно е бил изгорен, но…
- Случи се, докато беше в армията. - Озир поклати тъжно глава. - За разлика от мен, него го взеха наборник. Беше го яд заради това. Няколко седмици след записването му в армията бил в някакъв камион, който катастрофирал и се подпалил. Прекара два месеца в болницата, половината му лице беше изгорено… След това го пратиха веднага в неговата част, за да дослужи остатъка от трите години. Нормално е да е озлобен.
- Не съм изненадана. - Разказът му не предизвика съчувствие у Нина, но тя започна да разбира омразата на Себак към света.
- Когато се уволни от армията, аз постъпих като всеки по-голям брат и се погрижих за него. Намерих му работа като мой асистент и когато основах Храма на Озирис, му дадох ключов пост.
- Как основахте Храма? Създаването на религия не е нещо, което се учи от книгите.
Озир се засмя.
- Преди около осемнайсет години снимах филм „Озирис и Сет”. Аз играех Озирис; сигурно така е било писано! Филмът имаше голям успех - дори излезе по някои екрани в Америка, което се случва рядко с египетските филми. Той ме направи най-голямата звезда в Египет. Всички ме познаваха, всички искаха да чуят думите ми… все едно ме боготворяха, все едно наистина бях Озирис от филма. - Той погледна многозначително Нина, подрънквайки с леда в чашата си. - Вие сте била известна - по друга причина, но знаете какво е. И колко е… пристрастяващо.