Подучени от Мойсей и помощниците му, евреите задигат колкото могат злато от съседите си египтяни, уж да го използват при изпълнението на обредите си в пустинята. Поклонничеството им се превръща в бягство към Синай. Отначало египтяните не обърнали внимание на това, че евреите се забавили с връщането си, но накрая изпратили въоръжен отряд да ги прибере. Отрядът, изпратен да преследва бегълците, бил подмамен от жреците на една тясна ивица край Червено море и издавен по време на прилива. Явно египтяните са мислели, че трябва просто да си приберат стадото избягали роби и не очаквали никакви изненади — а трябвало. По-късно този епизод бил раздут и изопачен до неузнаваемост от жреците, които втълпили на простия народ, че техният бог е издавил египтяните, а морето се било отдръпнало пред Мойсей и му отворило път. След бягството Мойсей и помощниците му отвели хората в предварително подготвен оазис в южната част на Синай, в близост до тайното им убежище. Там започнала обработката на евреите за новата вяра. Започнала една серия от „чудеса“, целящи да убедят народа в силата и могъществото на бога, като заедно с това се подчертавала неговата тайнственост и скритост. Дори името му било тайно. Така яркият слънчев бог Атон се превърнал в мрачния, капризен и тайнствен Яхве. Толкова тайнствен, че дори името му не можело да се произнася на глас. Организирано било явяване на Яхве пред Мойсей и получаване на заповеди как да се организира животът на народа. Дотогава евреите били държавни роби и вършели тежка физическа работа. Сега се превърнали в духовни роби на една шайка алчни за власт жреци на култ, който отдавна бил забравен в самия Египет.
Каква е била целта на жреците става ясно от еврейските свещени книги, стига човек да ги прочете по-внимателно. Това са 5 книги, в които е описана историята на евреите. Евреите ги наричат Талмуд, или Петокнижие. Във втората книга — Изход — е описан подробно религиозният ритуал, на който трябва да се подчиняват евреите. Главното в него е описанието на „жилището на бога“ — как трябва да бъде построено и какви дарове трябва да се принасят. Хората трябвало да дадат всичкото си злато и сребро за построяването на светилището — затова трябвало да го откраднат от египтяните. Бил определен и данъкът — всеки евреин, навършил 12 години, трябвало да плаща половин сикла сребро. Не минало и без бунтове. Докато Мойсей бил на върха на планината да обсъжда „с Бога“ бъдещото устройство на вярата и държавата, хората вдигнали бунт. Когато Мойсей разбрал това и слязъл в стана, събрал няколко от помощниците си и изклал с тях около 3 000 от непокорните. Това е описано като легенда за изливането на златен идол във формата на телец. Накрая след кървавата разправа хората се подчинили на новите си господари. Превъзпитанието и тормозът на хората продължили няколко години — според легендата цели 40, но това е преувеличение. Тъй като тази легенда е свързана с работата ми, ще я разкажа накратко така, както е разказана в четвъртата книга — Числа:
Когато Мойсей извежда евреите от Египет в Синай, той — съгласно заповедите на своя Бог — избира 12 човека, по един от всяко еврейско племе, и ги изпраща в Ханаан — земята, която трябвало да бъде завладяна. Заповедта му била за 40 дни да разузнаят подробно страната и народа. Ето и самите инструкции:
„Качете се по южната страна и изкачете на планината, и обгледайте земята каква е, и народът, който жовее там, силен ли е или слаб, малоброен ли е, или многоброен? И каква е земята, на която те живеят, добра или лоша; и какви са градовете, в които те живеят: от шатри ли са, или са укрепени? И каква е земята: плодовита, или постна? Има ли по нея дървета, или не?…“269
Мойсей нарочно изпратил шпиони, за да вдъхне увереност в бегълците. Само че… станало точно обратното. След като се върнали, само 2 от дванайсетте шпиони препоръчали нахлуване. Останалите били така уплашени от силата и богатствата на народите в Ханаан, че разправяли направо безсмислици — например че там живеели гиганти. Военният поход се провалил, а шайката жреци побесняла. И решили да накажат евреите с нов тормоз. Според самата легенда, Яхве, еврейският Бог, решил да ги накаже с тормоз и 40 години да не ги допуска до Обетованата земя Ханаан, която им бил обещал: „децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте; а вашите трупове ще паднат в тая пустиня; синовете ви пък ще се скитат в пустинята 40 години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята; според броя на четирийсетте дни, през които обгледвхте земята, вие ще теглите за греховете си 40 години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене. Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат“.270
269
Числа, 13:18–21. Цитатът се различава малко от превода на Библията от 1998 г., на Св. Синод, който имам, но разликата е само във формата. Съдържанието е същото. Интересно защо религиозните хора не си задават въпроси като четат тези редове? Например — що за Господ е тоя, дето подстрекава избрания си народ да прави подобни мръсни номера? И къде му е всемогъществото на същия тоя Господ, щом трябва някой друг да му върши мръсната работа? — Б.пр.
270
Числа, 14:31–35. Тоя път превода го взех направо от въпросното издание. Афраниевият е по-тромав. — Б.пр.