Ще завърша това отклонение с азбуката, като отбележа, че тя била толкова добра в сравнение със старата система на запис, че гърците дори не си дали труда да дадат на новите знаци свои имена, а само леко променили финикийските, за да могат по-лесно да ги произнасят. Така алеф станал алфа, бет станал бета, гимел — гама, далит — делта, хе — епсилон, вав — ипсилон, зайн — дзета, хет — ета, тет — тита (или тета), йод — йота, каф — капа, ламед — ламбда, мем — мю, нун — ню, самех — сигма, айн — омикрон и омега278 пе — пи, реш — ро, коф — фи, шин — пси, тав — тау. А как гръцките имена са с превърнали в нашите латински едва ли тряба да обяснявам.279 За твое сведение, читателю, тъй като съм сигурен че не го знаеш, алеф означава бик, бет — къща, гимел — камила, далит — врата, вав — пирон, зайн — меч, хет — ограда, тет — товар, стока, йод — ръка, каф — длан, ламед — жило, мем — вода, нун — риба, самех — подпора, айн — око, пе — уста, коф — маймуна, реш — глава, шин — зъб, тав — знак. Всяка буква всъщност е опростен йероглиф или клинописен знак на съответния предмет — бик, къща, камила и така докрая. Жреците нарочно подбрали такива предмети, които да са добре познати на обикновените хора, за да могат те лесно да запомнят значението на съответния знак.
Самите евреи явно в началото не са били особено усърдни в четенето и писането, защото успели да забравят първоначалната си азбука и след това на два пъти я възприемали отново от съседите си — първия път около 200 години преди основаването на Рим280 от финикийците, втория път около 250 година281 след завръщането си от вавилонски плен от арамейския език — официалният език във Вавилония по онова време. Ще спра дотук, защото надявам се вече си разбрал за какво става въпрос.
Еврейската държава
А сега, след това отклонение с азбуката, което надявам се не ти е досадило много, се връщам на евреите и тяхната история. Аз самият обходих южен Синай и открих къде са ставали тези събития. Успях дори да разкрия някои от фокусите, използвани тогава от жреците. Открих например извора, който Мойсей създал с жезъла си. Когато хората започнали да недоволстват, че ще умрат от жажда в тази пустош, Мойсей ударил една скала и оттам бликнал извор. Чудото се оказа съвсем просто. Както повечето фокуси. Вътре в скалата имаше голям резервоар, в който се събира дъждовна вода от планината. Самата скала беше изтънена така, че и съвсем лек удар да я пробие и водата да бликне на струя навън. Най-интересното ми откритие обаче беше една пещера в планината, в която имаше скрит отвор. В точно определен момент малко преди обед слънчевите лъчи проникваха през отвора и падаха въру стената отсреща. Ако в този момент човек застане отвън пред отвора, върху стената пада негово изображение със светла ивица около главата. Ефектът е изключителен. Ако в пещерата има хора, те ще си помислят, че пред тях се явява някакво божество. Целият театър е бил грижливо подготвян и старателно укриван и само опитът ми в този вид измами ми позволи да разбера предназначението на пещерата и на дупката. Големината на оазиса пък ни позволи да оценим колко са били хората там. Самите свещени книги споменават за 600 000 души, избягали от Египет. Нашата оценка беше 10 пъти по-малка — 60 000 човека. Толкова могат да се съберат и изхранят на това място. Освен това ако хората наистина са били 600 000, то 3 000 убити са твърде малко, за да се потуши сериозен бунт — а онзи наистина е бил сериозен. Собственият ни опит при потушаване на масови бунтове показва, че жертвите в такива случаи са от 1 на 50 до 1 на 10 и в никакъв случай не могат да бъдат само 1 на 200, както би излязло ако приемем за верни числата, посочени в еврейските книги. Такива грешки от десетократно увеличаване или намаляване на някаква стойност в старите ръкописи е много честа и обикновено е предизвикана от лошия начин на записване на числата.