Резултатът от всички действия на жреците начело с Мойсей, бил в крайна сметка пълното подчинение на народа. От този момент те изцяло контролирали евреите и това продължава и до днес. След като завършили с подчинението на народа, жреците на този деформиран култ започнали осъществяването на следващата точка от плана си — завоюване на територия за народа, който им бил подчинен. Защото държава без територия не може да съществува, а на жреците им била нужна и самостоятелна държава, за да се чувстват сигурни. Пък и самите евреи последвали Мойсей именно защото им обещал, че ще си получат „обетованата земя“, на която да живеят. Това завоюване станало вече след смъртта на Мойсей, който така и не успял да стъпи на „обетованата земя“, която бил обещал на народа, когато го извеждал от Египет. Начинът, по който евреите успели да завоюват новата си родина е описан много подробно в тяхната свещена история и може да се прочете там — имаме я в оригинал, а сме направили и преводи на гръцки и латински. Ще отбележа само, че в нея е пълно с шпионски истории, измами и коварства и това беше една от книгите, които задължително се изучаваха във втория курс на подготовка в школата в Антиохия. Самият характер на тези „свещени писания“ до голяма степен обяснява характера на евреите и тяхната склонност да създават неприятности — те се възпитават от малки с тези книги. И всичките мръсотии и номера, които са описани там, са им набити в главите и са си част от начина им на мислене. Според самите книги евреите са богоизбрания народ и всички останали народи и племена трябва да им се подчиняват, защото такава е волята на техния бог. И всякакви номера, мръсотии и измами по отношение на неевреите са позволени. Накратко — всички ние, неевреите, сме овце, а те са овчарите. И трябва да ни пасат, доят, стрижат, колят, изяждат… Е, всичко това не е казано направо, но ако се прочете по-внимателно, се разбира.
След това поредно необходимо отклонение се връщам на еврейската история. Та след смъртта на Мойсей евреите успяват да си извоюват част от територията на Ханаан. Оттогава и досега голяма част от тях живеят по местата, завоювани по онова време. Историята им след заселването по тези места е история на оцеляването на един малък народ сред враждебни народи. Фактът, че са оцеляли над 13 века говори много за тях като народ. Ето накратко историята на евреите след заселването им в Ханаан. През първите 2 века те живели като 12 племена, разделени според дванайсетте сина на Яков — или Израел, който пък бил син на Исак и внук на Аврам, и били управлявани от съдии. Съдиите всъщност били жреците на религията. Разделението на племена осигурявало лесен контрол над народа и съдиите, или жреците, не допускали организирането на държава под каквато и да било форма. Около 3 века преди основаването на Рим обаче съседните племена Филистимци и Амонити започнали да ги нападат и накрая жреците — или съдиите — решили да създадат военен съюз, за да защитят племената. Така започнал Царският период в еврейската история. За пръв цар бил избран Саул. Според свещените книги на евреите това станало 257 години преди основаването на Рим282. Саул царувал само 4 години и бил убит в битка. За следващият цар бил избран Давид, който царувал 40 години. Давид е един от най-интересните мъже не само в еврейската история. Той успява да разбие Филистимците и да завоюва Ерусалим и го превръща в религиозна и административна столица на държавата си. През всичките 40 години на управлението си Давид непрекъснато си има разправии с жреците, независимо че е бил религиозен човек и се е отнасял с уважение към култа. Давид бил много добър пълководец и държавник и при него държавата на евреите достигнала най-голямото си разширение. Давид бил наследен от сина си Соломон, който също управлявал 40 години и умрял 173 години преди основаването на Рим283. При Соломон еврейската държава окончателно се оформя и изгражда. Преди това държавата на Давид била просто военен съюз на дванайсетте племена, крепен най-вече от авторитета и военните успехи на царя. Жреците, които наричали себе си съдии, не искали силна централна власт, защото това означавало намаляване на тяхната власт, но били принудени да я търпят заради собственото си оцеляване. Соломон разделя административно държавата на области, нямащи нищо общо с териториите на племената, строи градове, развива занаятите и въвежда данъци, нямащи нищо общо с религиозните дарове, принасяни дотогава. За да намали натиска на съдиите, той започва голямо строителство в новата столица Ерусалим, като главната постройка е Храмът, в който трябвало да бъде домът на Бога на евреите. В същото време Соломон позволявал и дори скрито поддържал разпространението на други религиозни култове. Целта му била да намали влиянието на жреците.