Завърналите се евреи заедно с тези, които се били върнали по времето на Кир, успяват да възстановят Храма и градските стени и постепенно възстановяват страната си като част държавата на Ахеменидите. През същата 296 година293 става поредното „чудо“ — жреците под ръководството на цар Езра „намират“ древните книги на Мойсей, предварително редактирани и скрити под Храма. Така за пореден път жреците успяват да съживят и реформират религията и да накарат обикновения народ да им се подчинява. Под ръководството на Езра и Нехемия — потомък на Цадок и виночерпец на Артаксеркс — жреците оформят окончателно петте „книги на Мойсей“ или Тората. Окончателно Тората е приета при цар Йосия през 310 година294, когато по всички краища на Персийската империя се изпращат глашатаи, които обявили, че в деня на еврейската Нова година петте книги на Мойсей ще бъдат прочетени на глас пред всички хора. Оставям на теб, читателю, сам да отсъдиш кой, кога и защо е написал еврейските „свещени книги“. И колко надеждни са, за да се разбере истината. Но да не се отклонявам.
През 422 година295 Александър Велики превзема Палестина и евреите и гърците се срещат на сцената на Историята — ако си представяме историята като един огромен театър. След похода на Александър гърците изместват евреите от търговията на Изток и поемат контрола над нея. Евреите не се примиряват и започват търкания и сблъсъци между гърци и евреи, които продължават и досега. В основата на тези разправии са търговските интереси, независимо че и едните и другите се оправдават с нравствени и религиозни причини. Нека го кажа направо — цялата разправия на Изток е заради търговията и печалбите от нея. А религията е само външната страна, служеща да прикрие истинските цели и да манипулира по-лесно обикновените глупаци. Казвам това, за да е ясно и защо се намесихме и ние, при това по такъв начин. А сега ще продължа с историята на евреите.
Малко по-късно самаряните се отделят от евреите и основават собствен храм на планината Геризим. След разпадането на държавата на Александър за Палестина се борят Селевкидите и Птолемеите. Накрая страната става част от страната на Селевкидите и една от причините е влиянието на Вавилонските евреи.
Следващото по-значимо събитие от еврейската история е бунтът на Мататия и синовете му, най-известен от които е Юда Макабей, срещу Селевкидите през 586 година296, прераснал в религиозна война и продължил 26 години до 612 година297, когато евреите получават много голяма свобода в рамките на държавата на Селевкидите. Дори за няколко години се смятали за независими и страната им била извстна като царството на Хазмонеите. Оттогава са и първите ни контакти с евреите — Макабеите пращат пратеници до римския Сенат, за да търсят помощ срещу Селевкидите. Всъщност именно това пратеничество до Сената е и причината да се заинтересуваме по-сериозно от проблемите на Изтока и да започнем постепенното му завладяване.