Постепенно започнала да се оформя една прослойка от хора, жреци на различни божества, чиято грижа били отношенията между обикновените хора и капризните божества. Въпросните жреци трябвало да си вършат добре работата — да превеждат молбите на хората на съответното божесто и да им кажат какво то е отговорило и какво те трябва да направят след това. Ако не я вършат добре — за какво са тогава? И кой ще им дава подаръци за божествата? Дотук надявам се е ясно, така че продължавам.
За да си говориш с божеството, за което отговаряш, трябва да го познаваш, и то добре. И жреците се захванали да опознават божествата, за които отговаряли. При това си вършели работата много съвестно. Даже започнали да си записват наблюденията, за да не забравят какво са разбрали. Отначало просто рисували каквото виждали, после започнали да опростяват рисунките и да ги правят по образец, за да могат по-бързо да записват. Така възникнала писмеността. И броенето.
Скоро жреците започнали да забелязват някои закономерности. И да ги записват. Колкото повече закономерности откривали и записвали, толкова по-добре познавали какво ще прави божеството, за което отговаряли. След около 200 години наблюдения египетските жреци забелязали нещо изключително. Нил започвал да приижда в точно определен момент и този момент настъпвал, когато най-ярката звезда на небето — Сириус — започва да се вижда сутрин рано преди изгрев. Според записите, направени от жреците, това станало 3488 години преди основаването на Рим303. Това било велико откритие — едно от най-великите в историята. Защото от този момент хората вече знаели кога да сеят новата реколта. Гладът свършил! А авторитетът на жреците станал изключителен. Хората започнали да ги слушат, защото не само ги спасили от глада, но и организирали общата работа по сеенето и напояването. Жреците започнали и да разпределят земите около реката и да определят каква част дължат на храмовете и администрацията. Тъй като след разливането на Нил междите между нивите на хората изчезвали, жреците трябвало да ги възстановяват. Трябвало да се знае кой колко притежава и къде. Жреците трябвало да се научат да мерят, да записват, да чертаят… Писмеността станала съвсем абстрактна и възникнала математиката. Съвсем същото станало и в Месопотамия, и край Инд, и край Жълтата река. Все пак жреците край Нил били първи, тези от Месопотамия се научили след тях, а китайците са последни — по-горе разказах кога започва историята на тези страни, а сега обяснявам и защо. И понеже не съм сигурен че си ме разбрал, ще ти го кажа направо — защото ако не са се научили да обработват земята и да създадат държава, са щели да умрат от глад! Колкото по-далече е реката от Нил, толкова по-късно ставало това създаване на държавата. Затова понякога съм се питал, а не са ли се научили другите от египтяните? Е, това вече не го знам. А сега се връщам там, където се отклоних.