За разлика от Йосиф и от братята си Йешуа въобще не си падаше по дърводелството. Не можеше един пирон да забие, без да се фрасне с чука по някой от пръстите. Работата не беше в некадърността — Йешуа просто си беше клинчар. Мразеше всякаква работа, но пък за сметка на това можеше да приказва с часове без да млъкне. Вината за това негово поведение беше изцяло на майка му Мариам. Той й беше любимецът и тя продължаваше да го глези дори по времето, когато го поставихме под по-сериозно наблюдение. Йосиф пък, който беше кротък човек и не искаше скандали в къщата си, просто го търпеше.
Йоханан беше още по-тежък случай. Родил се, когато баща му бил на 47, а майка му — на 38 години. При нас, римляните, ако семейството няма до пет години деца, мъжът и жената или се развеждат, или си осиновяват дете. При евреите разводът е нещо изключително, а също и осиновяването. Така че когато на възрастна двойка се роди дете, то става малък тиранин и глезльо, на който всички в къщата угаждат. Йоханан беше точно такъв млад безделник, който смяташе, че всичко му е позволено.
Лирично отклонение на тема безделие
И двамата братовчеди бяха мързеливи, нагли и склонни към измама. Такива хора са ми добре познати329. Има ги навсякъде, където се събират тълпи — на пазарите и в съдилищата е пълно с такива. Характерно за тях е, че се стремят да манипулират другите. Тъй като и нашата работа беше да манипулираме тълпите, макар и по съвсем други причини от техните, по необходимост си имахме работа с тази измет и добре я познавахме. Причината за техния стремеж да манипулират другите е проста — след като мразят да работят, трябва да намерят глупаци да работят вместо тях или да ги издържат по някакъв друг начин, без значение какъв. Единственото правило, което тези типове признават, е: умният живее за сметка на глупавия, а глупавият — от работа. Те разбира се са умните, а останалите са тъпаци. Такъв тип може да ти запали къщата, само за да те обере в суматохата по време на пожара.330 Именно за такива хора се отнася сентенцията на Плавт Homo homini lupus est331! За да не си мислиш, че преувеличавам, ще ти припомня, че Нерон си беше точно такъв. И запали Рим, защото това беше най-простият начин да разчисти терена около Палатина и след това да си издигне там двореца. Собствениците на имоти около Палатина не щяха да си продадат къщите, ама като изгоряха, Нерон просто си прибра парцелите. Защото хората нямаха пари да си платят за ремонта, а според закона бяха длъжни или да възстановят сградите, или да предоставят парцелите на държавата, т.е. на него, за да извърши тя ремонта. И той го извърши. И си построи дворец, който глътна толкова пари, че не останаха даже за заплати на войниците. После… знаеш какво стана после.332
Но да се върнем на безделниците. Тъй като това не е проста работа — да накараш някого да те издържа без да работиш, тези хора се научават отрано да манипулират простаците, като по най-безсрамен начин ги лъжат. И не се спират пред нищо освен грубата сила. Калигула например беше страшно разглезен и още от съвсем малък се беше изучил да яха войниците от бащините си легиони като коне. Касий Херея му беше любимото магаренце, с търпението на което Калигула редовно злоупотребяваш. Накрая на Херея му писна да го правят на маймуна и го закла. А аз просто не се намесих.
При това тези безделници убеждават хората, че са им много полезни за постигането на някава много важна цел — обикновено достатъчно отвлечена и неясна, но пък звучаща много добре. Всичките астролози, гадатели, магьосници и друга подобна измет по пазарите са точно такива. Повечето хора в Рим, които се занимават с политика, също са такива333. Когато съм изпитвал някакви съмнения относно работата на нашата служба или от системата на управление в държавата, наложена от Август и дядо ми, винаги се сещам за този тип хора. И съмненията ми изчезват веднага! Защото ние бяхме единствените, които пазеха държавата от тези вълци! Обикновените хора са лековерни и лесно се хващат на обещанията и номерата им. Пък и не им е работа да се занимават с чужди тарикатлъци. Това беше наша работа! Такива субекти винаги са били под наше наблюдение, не само защото без надзор ще започнат да правят бели, но и защото са идеалните доносници, разпространители на слухове и момчета за мръсна работа. Така освен че вършат нещо полезно за страната си под наш контрол, ги и наблюдаваме да не направят някоя поразия — те са и страхливци и мируват като знаят, че са под наблюдение334. Наемахме ги с купища, без разбира се да ги подготвяме в школите. Те са просто боклук, който не става за нищо сериозно. Използвахме ги, както се използва мръсен парцал — да си избършеш пода с него, после го захвърляш до следващото бърсане. Това не е цинизъм — те самите осъзнават, че са боклуци и обичат някой да ги тъпче и унижава, стига да го прави скрито и никой външен човек да не знае. Някои специално ходят при проститутки и си плащат, за да бъдат налагани с камшик, а след това… — по-гадните детайли ще ти ги спестя, читателю, дори само затова, че ако тръгна да ги описвам, край няма да имат перверзиите и мръсотиите, а ако се интересуваш от тях, вземи книгата на Елефантина — там са описани повечето мръсотии. Така че отношението ми към тях си е точно каквото трябва — като към боклуци. За да можем да ги контролираме добре обаче, се налагаше самите тях да ги познаваме добре. Защото и най-мръсната работа си има тънкости. Ето че дойде моментът да се разбере и защо изучавахме всевъзможните тайни култове и обредите, свързани с тях. Защото именно тайните култове и обреди всъщност учат тия мръсници какво да правят и как да го правят. Не само за половите извращения и перверзии, но и за измамите и ограбването на нищо неподозиращите лековерни хора.
329
Ако читателят е дупетат — пардон, депутат, или има сериозни интереси и амбиции в политиката, нека прескочи следващите редове до края на следващия абзац. Иначе току-виж ми се обидил. — Б.пр.
330
През 20 век такива запалиха цели държави — включително и България. При това ги палиха по няколко пъти! — Б.пр.
332
Съвременният читател може и да не знае, но не е трудно да се досети. Армията се разбунтува, Сенатът също, накрая и преторианците и това е краят на Нерон. Някои от подробностите са разказани по-нататък. — Б.пр.