След като разказах какво е отношението ми към тази измет, редно е да спомена и как се оправяхме с нея. Сега ще опиша метода на креслото. Така ще ти дам представа, читателю, как се оправяхме с тези боклуци, когато бяха от по-благороден произход и не вървеше да прилагаме открито насилие.
Методът по същество е доста стар — това си е добре познатият бой с лозови пръчки по задника на виновния, който си се практикува в римската армия от времето на Ромул. Само че дядо ми и Цезар го развили творчески… Та ето как постъпвахме с „благородния“ боклук, когато трябваше да му вкараме малко разум през задника, понеже тиквата на раменете му е прекалено дебела и празна и не възприема нормалните обяснения. Хората ми го отмъкваха тихо от някое обществено място, обикновено като заменяха носачите на лектиката, с която се разкарва, с наши помощници, и ми го доставяха „топъл“ в работния кабинет, в който се вършеше тази работа. В кабинета имаше широка маса, в двата края на която имаше две еднакви на външен вид кресла, разкошни и с високи облегалки, приличащи на трон на някой източен цар. На едното сядах аз, а на другото канех височайшия си гост. На масата винаги имаше хубаво вино, сладки, плодове и други ястия, винаги пресни и доста изискани. След като гостът ми седнеше удобно и посегнеше към яденето и пиенето на масата, аз дръпвах една скрита връв, след което започваше дресировката. Първо от креслото изскачаха осем лоста, които плътно прихващаха госта ми през кръста и гърдите, така че не можеше да мръдне от креслото, като обаче оставяха ръцете му свободни — да си хапва и пийва на воля Стига да иска и да му стиска. След това седалището на креслото падаше… а отдолу чакаха трима мои помощници. Със свежи лозови пръчки. Те повдигаха тогата на госта ми настрана, заголваха задника му добре и се хващаха за работа. С пръчките.335
Аз обяснявах бавно, учтиво и внимателно на госта си какво и как е сбъркал, като отвреме-навреме го подканях да опита от виното и храната на масата, а в това време помощниците ми набиваха обясненията ми в задника му с равномерни удари. След като свършех с обясненията и се убедех, че гостът ми ме е разбрал правилно и е запомнил добре казаното от мен, аз дръпвах пак връвта, след което тогата си идваше на мястото, седалището на креслото се вдигаше, лостовете се прибираха, помощниците ми отвеждаха госта и го откарваха там, закъдето първоначално беше тръгнал. Обясненията ми бяха толкова убедителни, че нито един от моите гости нито веднъж не се оплака, нито ми се разсърди, задето съм го забавил. И никога не ми се наложи да повтарям доводите си за необходимостта от промяна в държанието и приказките на съответния знатен гост. Ето така се прави тая работа. С блага приказка. Учтиво и търпеливо. Колкото до обикновените боклуци — с тях не се церемонехме много. Които не отбираха от дума и не изпълняваха нарежданията ни, просто изчезваха. Тихо и кротко. И след това рядко липсваха на някого. Дори и на роднините си.
Но мисля че вече достатъчно се занимавах с измета. Така че се връщам на Йешуа и братовчед му. Независимо че те също бяха боклуци, за Йешуа и братовчед му Йоханан трябваше да направим изключение от общия ни подход към тази разновидност на човешкия род и да ги обучим добре. Да бъдеш Машиях не е проста работа и братовчедите трябваше да бъдат добре подготвени за ролята, която трябваше да изиграят. Затова след като ги убедихме, че им предстои много интересно и забавно приключение, ги пратихме на специална подготовка в лагера в Антиохия. Родителите на Йоханан вече бяха починали, а бащата на Йешуа Йосиф и братята му Яков, Йосия, Симон и Юда с удоволствие го пуснаха да върви където му скимне, само и само да не им се мотае повече в работилницата и да резили с некадърността си труда им. Единствено Мариам съжаляваше за любимия си глезльо. Така че двамата изчезнаха за известно време без това да се забележи от някой външен човек. Вече казах, че такива като тях не липсват почти на никого като изчезнат.
335
Ох-ох-ох, ега ти кефа. Да ми паднат на мен нашите дупетати… па и премиера… па и президента… па да ги туря на това кресло… па бой, па бой!… ей, брато, не се отплесвай в садистични мечти, ами си гледай работата, демек превода! — Б.пр.