Операция „Риба“. Машиях
Сега трябва да изясня, какво трябваше да може Машиях. Първо, трябваше да може да прави чудеса. За да докаже пред хората, че наистина е този, за когото се представя — за божия пратеник на земята. Обикновеният човек се интересува само от своите си работи и единственият начин да го откъснеш от тях е някакво чудо. Всъщност ако се замислиш, читателю, забавленията и безплатните раздавания на хляб за обикновения простак са си едно чудо — той не разбира нито откъде идват, нито кой ги финансира. Простакът просто си ги приема за даденост и толкова.336 Второ, трябваше да може да говори пред тълпите и да разяснява на хората с прости приказки същността на новото учение. Това бяха двете най-важни качества, които нашият Машиях трябваше да притежава.
Тъй като чудото е отговорна работа, трябваше да уточним какви чудеса трябва да може да прави нашият Машиях, за да го подготвим за тях. Решихме, че най-добре подхождат за него чудесата с лекуването на болни, сакати, прокажени, та даже и умрели. Това винаги е имало силен ефект върху простия народ. А и не само върху него. Е, с умрелите трябваше много да внимаваме, защото цялата работа можеше да се обърне срещу самия проповедник. Самият Машиях накрая трябваше да умре пред очите на тълпата и след това да се появи, уж е възкръснал.
След като уточнихме макво трябва да може и какво трябва да прави Машиях, започнахме подготовката на кандидатите. За да се подготвят добре Йоханан и Йешуа, отидоха пет години. Изглеждат ти много, а? Е, ще ти напомня, че основата на успеха се крепи на три простички правила: търпение, подготовка и упорство. Така че тези пет години си бяха необходими и предварително планирани. С какво бяха запълнени? Две от тях кандидатите прекараха в лагера в Антиохия, където ги учехме на различни фокуси и елементарни правила на конспирация, тъй като Синедрионът си имаше собствено разузнаване и бързо ловеше разните пророци, които непрекъснато се явяваха в Юдея. Още две години минаха, докато двамата обиколят тайно всички по-важни секти в Юдея, за да се запознаят на място с вярванията и очакванията за Машиях. Най-много време Йешуа отдели на сектата на есеите в Кумран — на западния бряг на Мъртво море. Именно там научи наизуст голяма част от притчите и приказките, които по-късно разказваше на простия народ. Най-важната от книгите, които Йешуа прочете и запомни, беше „Заветите на дванадесетте патриарси“. Писана е между 645 и 647 година337 от един фарисей, за когото знаем само, че се е казвал Симон. Проповедта на планината например си беше чист преразказ от тази книга. По-късно Павел също я изпозуваше като Vade mecum338 при проповедите си. Но нека да не избързваме. Напомням: търпение, подготовка, упорство!
Последната година мина в репетиции, след което Йоханан излезе да проповядва и да подготви тълпите, а Йешуа го пратихме на пътешествие до Индия, за да научи някои важни номера на място. Пътуваше по морския път, който вече описах. Целта беше от една страна да го проверим дали е достатъчно добре подготвен, а от друга да научи как да забавя дишането си и да изглежда мъртъв, за да можем да направим добре трика с възкресението. Този номер е непознат при нас, но в Индия има една секта — наричат се йоги, в която са овладели до съвършенство контрола над дишането и някои от тях могат да бъдат заровени за по няколко часа в земята и след това пак са си живи. В канцеларията имахме трима инструктори от тази секта, които ни обучаваха на тези упражнения, но решихме, че Йешуа трябва да се подготви от най-добрите в този занаят и затова го пратихме там — да попрактикува на място. Едновременно с това трябваше да извърши няколко шпионски задачи, така че да сме сигурни че ще се справи с ролята си. Ще напомня, че проверката беше задължителна на всички нива на работа в канцеларията, така че и Машиях също трябваше да бъде проверен.
По същото време Йоханан влезе в действие и излезе да проповядва и да кръщава с вода в река Йордан, като говореше на простия народ, че е само предвестник и че скоро истинският Машиях ще се появи и намекваше, че той ще го разпознае. Всичко си вървеше както го бяхме планирали. Простотата и искреността на Йоханан подкупваха обикновените хора и те започнаха да се стичат на тълпи. Агентите ни пуснаха за него слуховете, които бяха необходими, за да се възбуди интересът на простолюдието и нещата потръгнаха. Отвреме навреме правехме по някоя дребна демонстрация на малко чудо, за да поддържаме интереса на хората, защото тълпите обичат разнообразието и развлеченията и мразят еднообразието и монотонността. А загубят ли интерес, се връщат към своите си работи и контролът над тях се губи.
336
Тоя ме накара пак да се замисля сериозно. И днешните технологии за простака са си едно чудо. Той нищо не разбира от тях, но ги приема за даденост и щрака с копчето на дистанционното да смени канала на кабеларката или с мишката да смени сайта или да си врътка игричката на компютъра… и не му пука как работи телевизорът или компютърът. И именно технологичните „чудеса“ задържат вниманието му, а чрез тях му се налива в тиквата какво да прави — какво да яде, на какво да спи, къде да ходи, какво да купува, за кого да гласува… уф, спирам, че започва да ми се гади! — Б.пр.