Първият трик, който Йешуа показа на сбирщината от свои последователи и ги стресна, беше на една сватба в Галилея, на която и те бяха поканени. В един момент виното свърши и Йешуа „с голямо нежелание“ накара слугите да извадят вода от кладенеца в двора и да я излеят в делвите, в които преди това беше налято виното. След това „благослови“ делвите и накара слугите да наточат вода от тях. Вместо вода от делвите излезе вино, при това много по-добро от онова, с което беше започнал пирът. Номерът беше съвсем прост. Предварително бяхме приготвили виното в една малка стаичка на къщата, край която слугите трябваше да минават от кладенеца до избата с делвите. Пътем просто сменяха стомните с вода със стомни с вино и го изливаха в делвите. Слугите разбира се бяха наши агенти, подробно инструктирани какво и как да правят. Работата съвсем се улесняваше от това, че всички гости вече бяха добре подкрепени с вино и въобще не обръщаха внимание на „слугите“, които се мотаеха насам-натам със стомните.
Най-трудният номер, който Йешуа демонстрира на учениците си, беше ходенето по вода. Този номер беше подготвян близо месец и след това още два месеца се чакаше благоприятен момент, за да бъде показан. Инженерите ни бяха направили едно остроумно приспособление от дъски и мехове, което се обуваше на краката като сандали и държеше човек изправен над водата. Проблемът беше, че „ходенето“ беше бавно и нестабилно, а и устройството ясно се виждаше, затова цялата демонстрация трябваше да стане през нощта, за да не могат последователите на Йешуа да забележат подробностите. Така че демонстрацията беше направена в една облачна нощ без луна. Йешуа беше зарязал учениците си в лодката и беше слязъл на брега „да се помоли на своя Отец“. След това посред нощ надяна дъските и потегли към лодката, която беше съвсем близо до брега. Тъй като цялата банда беше заспала след яката почерпка на брега, наложи се Йешуа доста да попляска с дъските по водата, докато се събудят и погледнат какво става. След това започна забавата. Петър и брат му се разпищяха, че виждат призрак. Йешуа се разкрещя, че това е той и че не бива да се страхуват. Тогава Петър, който си беше слаб в главата, а и още не беше изтрезнял от виното, реши, че щом Йешуа може да ходи по водата, значи и той може. И скочи от лодката във водата. И едва не се удави. Йешуа едвам го измъкна и го подаде на брат му Андрей да го изтегли в лодката. Данданията по спасяването на Петър обаче помогна на Йешуа да откачи устройствата от краката си и да се прехвърли в лодката без някой да се усети за измамата. След това лодката отплува навътре, а ние си прибрахме инвентара.
Целта на тези номера беше да бъдат убедени последователите на Йешуа, че техният учител наистина притежава „божествени“ способности.
След като им показа цял куп евтини трикове, Йешуа накрая ги убеди да му станат ученици и да го следват. И така Йешуа и учениците му започнаха да обикалят страната и да проповядват новото учение. Целият смисъл на това учение се свеждаше до това, че бог е добро, че на този свят може и да страдаш, но на онзи ще си блажен, че ако те ударят от едната страна, трябва да си подложиш и другата…
Отначало хората ги смятаха за смахнати. След това свикнаха с тях. И не им обръщаха внимание. А след това постепенно започнаха да се вслушват в приказките им.
Нека изясня още нещо. Обикновеният човек може да приеме и най-смахнатите приказки за истина, ако му се поднасят внимателно и се повтарят достатъчно често и в различна форма. Ако 20 души кажат на този обикновен човек нещо, пък било и явна нелепост, по 20 различни начина и изглежда сякаш тези 20 човека нямат нищо общо помежду си, камо ли пък да са се сговорили да го направят на глупак, той почти сигурно ще приеме приказките им за истина. Това беше и нашият подход, и не само в този случай.
След като обикаля и поучава година и два месеца по този начин, Йешуа започна по-активно да проповядва. Дойде време за чудесата пред народа… И те започнаха.
Няма да изброявам всички фокуси, които бяха извършени. Ще обясня само най-важните моменти. Първо, чудесата с изцелението. Истината е, че повечето сакати и болни, които просят по площадите и край пътищата, не са никакви болни или сакати. Ако не вярваш, читателю, хвани една по-здрава тояга, иди при тях и започни да ги налагаш подред и виж какво ще стане. Ще се разбягат по най-бързия начин — това ще стане. Знам им всичките номера. Вече казах какво ми е отношението към безделниците. Тук само ще спомена една случка, която доизяснява и начина ни работа. Веднъж в Антиохия показах на групата, която обучавах в момента, какво представлява цялата тази измет, по съвсем прост начин. Предния ден бях извадил няколко тухли от задната страна на стената, където се тълпяха „куците“ и „сакатите“ просяци, които не бяха „на хранилка“ при нас и които трябваше да бъдат разкарани от града, понеже бяха станали прекалено много. Другите тухли бях разклатил, така че стената едва се крепеше. Казх на групата да застане наблизо и да наблюдава, а аз минах отзад при двамата агенти, които пазеха стената да не бъде бутната от някой невнимателен гражданин. След това тримата се развикахме „помощ“, „земетресение“ и… бутнахме стената. Просяците хукнаха да бягат, като разбира се всичките им недъзи и рани изведнъж бяха изчезнали. А гражданите на площада си умираха от смях. Така хем си реших проблема с просяците, хем си спестих разправиите със състрадателните граждани на града — ако просто бях наредил да изхвърлят тази паплач, щях само да дам повод на местните хора повод за приказки колко лоши са римляните, които вместо да решават проблемите на града, се занимават с нещастниците, които не пречат на никого. И щях също да съм голям късметлия, ако нещата останеха само с приказки. Само че аз на късмет не разчитам. Надявам се вече да ти е станало ясно. Всъщност именно това беше и целта на урока пред групата — да покажа как се решават такива проблеми. И постоянно повтарях, че проблеми от такъв характер не бива да се решават със сила. Иначе пораждат нови проблеми. Остана да кажа, че тази случка и досега се разказва като приказка из Антиохия и околностите й. Само дето стената не я бутам аз, а някакъв местен хитрец339.
339
Мама му стара, тоя номер със стената не беше ли на Настрадин Ходжа? Забравил съм… — Б.пр.