За съжаление не бяхме проникнали достатъчно дълбоко в съсловието на свещениците и се наложи в много от моментите да се намесваме активно. Екзекуцията на Йешуа например трябваше да я извършим ние. Иначе рискувахме евреите наистина да го убият с камъни като еретик. Цялата операция — тържественото влизане в Ерусалим, арестът, разпитът, присъдата, екзекуцията, „възкресението“, „възнасянето“ 40 дни след „възкресението“ — е подробно описана в отчетите ми, които се намират в хранилището. Доста примитивно описание на събитията може да се намери и в книгите, които учениците на Йешуа написаха по-късно под наш пряк контрол. Те разбира се съдържат само това, което е необходимо, така че не могат да бъдат използвани за източник на достоверна информация. Така че, читателю, ако се интересуваш от пълните подробности, намери отчетите ми от януари 787 година340 и от юни 790 година341.342 Тук споменавам само най-важните моменти, за да покажа какво, как и защо правехме. С други думи — как си вършехме работата. Защото — май ставам досаден с повторенията си! — Канцеларията трябва да бъде възстановена! За доброто на Рим и на Римския народ!343
И така: целта ми е да покажа как и защо всъщност направихме всичко това. На втория въпрос надявам се вече съм дал достатъчно ясен отговор. Колкото до първия… мисля че вече успях да те убедя, читателю, че не е проблем да се организира чудо, стига изпълнителите да са добре подготвени. А ние се бяхме подготвили. Всичките „чудеса“ с възкръсването и възнасянето бяха внимателно подготвени и извършени. За най-важното „чудо“ ще разкажа след малко. Най-трудно беше да накараме евреите сами да поискат да накажем Йешуа със смърт. Той обаче беше добре подготвен и така успя да ги вбеси в Храма, че дори тълпите, които го бяха посрещнали на входа на Ерусалим като нов пророк, ревяха пред Пилат да го разпъне на кръст. Ето накратко какво точно стана.
След като отминаха Витания — това е едно градче на изток от Ерусалим, Йешуа прати двама от учениците си да влязат в селцето по пътя и да вземат едно бяло магаре, на което трябваше да влезе в Ерусалим. Бяхме оставили магарето вързано насред селото, но селянинът, който бяхме наели да го пази и да им го предаде, го оставил за момент и отишъл да пие вода от кладенеца на селото, защото бил ожаднял. Нормално такива неща се вършеха от хора от самата канцелария, които в никакъв случай не биха зарязали магарето, но в случая наехме местен селянин, защото чужд човек в толкова малко село щеше да е подозрителен. И разбира се учениците дошли точно когато местният селяндур отишъл да си утоли жаждата… И за малко да стане белята. Отвързали те магарето и го подкарали. Да, ама местните селяни, като видели непознати да вземат магарето, скочили да ги бият. Добре че нашият местен помощник чул врявата и бързо се върнал на мястото, като успокоил съселяните си, че бил продал магарето на тези хора още предния ден, а те сега идват да си го приберат. Така учениците на Йешуа отърваха боя. Споменавам този инцидент, само за да подчертая, че и при най-добро планиране не всичко може да се предвиди и дори най-дребни неща могат да объркат и най-добре планираната операция. А в този случай магарето беше важно, тъй като според предсказанията Машиях трябваше да влезе в Ерусалим на бяло магаре!
Останалата част от пътя до Ерусалим мина точно както я бяхме планирали. Агентите ни бяха излезли на входа на града, за да посрещнат Йешуа и учениците му. Започнаха да му се кланят, да хвърлят на пътя пред магарето цветя и свежи клонки, някои даже сваляха дрехите си и ги просваха на пътя, за да стъпва магарето на тях. И както винаги става в голяма тълпа, намериха се доста диванета, които ги последваха в тези им действия. Целта на тези глупости беше да се вдигне шум и да се привлече вниманието на тълпата. И тя беше привлечена. Йешуа обиколи града, влезе в храма, след това си тръгна с учениците обратно за Витания. През това време целият град започна да говори само за него и за това как бил посрещнат като Машиях. Слухът стигна и до свещениците и те пуснаха агентите си, за да хванат Йешуа, но той вече беше изчезнал. Във Витания бяхме приготвили три тайни квартири за Йешуа и учениците му, където те се криеха. Не можехме да ги оставим в Ерусалим за повече от един ден, тъй като там Синедрионът има агенти буквално на всяка улица! И щяха ги спипат за по-малко време, отколкото му трябва на стар легионер да се изпикае по време на поход.344 Така че до настъпването на Пасха, когато трябваше да стане чудото с разпъването, Йешуа и учениците му нощуваха във Витания, сутрин отиваха в Ерусалим да проповядват и да дразнят свещениците, а вечер се прибираха във Витания. Ден след ден тълпите го посрещаха като Машиях, той влизаше в Ерусалим на бялото си магаре, придружен от учениците си и проповядваше. Накрая целият Синедрион побесня. Което беше и целта на тези изпълнения. Обяснявам: Първото условие, за да получиш контрол над някого, е да го изкараш от равновесие. Това става най-просто и бързо като го уплашиш или го ядосаш. След това трябва внимателно да го подбутваш натам, където ти искаш да иде. Е, ние направихме точно това с еврейските свещеници! През деня не можеха да направят нищо на самозвания Машиях, защото за реда се грижехме ние, римляните. И тъй като Йешуа и учениците му не нарушаваха никакви закони, нямаше основание да искат от нас да се намесим. През нощта пък Йешуа изчезваше мистериозно и агентите на Синедриона не можеха да го открият! Накрая, след като свещениците вече бяха сериозно разтревожени от действията на Йешуа и от нашето бездействие, при тях отиде Юда, който беше единственият ни агент измежду ученците на Йешуа. Юда предложи на свещениците от Синедриона да им предаде Йешуа. Юда се престори на уплашен, задето Йешуа се представял за Машиях, без да е такъв, но за да е по-убедителна цялата работа, поиска и 30 сикли за „предателството си“. Предаването и арестуването на Йешуа трябваше да станат в нощта преди Пасха. Отначало свещениците се дърпаха и искаха да хванат Йешуа преди или след празника, тъй като се бояха от смутове, а и не искаха да развалят празника с разправия с един еретик. За нас обаче беше важно всичко да бъде според нашия график и Йешуа да бъде арестуван точно в нощта преди Пасха и да бъде разпънат на самия празник. Така че Юда си държеше на своето — ще предаде Йешуа точно в нощта срещу Пасха и толкова. Като причина изтъкна, че само тогава ще е сигурен къде ще бъде Йешуа — в една маслинена горичка край Ерусалим, за да се бил помолел на Бога.
342
Майната ти, Афраний! Откъде да ги взема тези отчети, като са минали почти 2000 години!?! — Б.пр.
343
Sacra scrinia наистина е била възстановена и за това има достатъчно оставени следи — поне до 3 век. — Б.пр.
344
Извинявам се за израза. Също и за превода. Давам си сметка, че поне две трети от колорита на Афраний се губи при превода, но какво да правя — толкова си мога… — Б.пр.