След като пристигна в Рим, Петър организира нова секта от последователи и започна да проповядва сред простия народ. За изминалите девет години бяхме успели да внушим на Петър, че именно той е избраният ученик на Йешуа, който трябва да продължи делото му, а останалите апостоли, начело с Яков, са само натрапници. Йешуа му беше подхвърлял многократно, че той ще е основнияк камък, на който ще се глади новият храм, и затова го и беше нарекъл Петър. Истинското име на Петър беше Симон. А Яков с дебелоглавието и ината си да бъде стриктен в спазването на религиозните ритуали отдавна беше вбесил Петър, така че ние трябваше само да го подбутваме в определени моменти в нужната посока.
През следващите 25 години Петър проповядваше много усърдно и по времето на Нерон без дори да подозира ни помогна много да компрометираме управлението му, особено след смъртта на Бур. Бур беше единственият, който имаше някаква представа за новата секта и връзката й с нас.
Петър беше много усърден, но отвреме навреме проявяваше колебания, което беше съвсем естествено, и се опитваше да се оттегли. Особено силно искаше да се махне, след като Марк завърши втората книга за живота и учението на Йешуа през 818 година347 — написа я в Рим под ръководството на Петър — и под наше, естествено. На три пъти дори пуснахме Петър да поскита по света, за да му мине желанието да се махне. Последното му пътешествие беше на Изток до Вавилон от 815 до 817 година348. Именно оттам той написа 2 послания до водачите на секти на Изток. Написа ги по наше внушение, разбира се.
За да укрепим вярата му, при всяко негово по-сериозно колебание му спретвахме по едно малко чудо и той послушно се връщаше при стадото си… Най-критичният момент настъпи, когато Нерон обвини последователите на сектата, че те са запалили Рим, и започна да го изкарва на арената в цирка да бъдат разкъсвани от лъвовете. Тогава доста християни — вече бяха започнали да се наричат така, а Йешуа наричаха Христос, или Спасител — започнаха да бягат от Рим. Накрая и Петър побягна. Само че на излизане от Рим… срещна Йешуа! Тъй като очаквахме Петър да побегне, а и нашите шпиони непрекъснато ни докладваха какво става, бяхме докарали Йешуа от лагера на юг от Толоза, къде той си живееше тихо и кротко и се наслаждаваше на живота. Беше постигнал мечтата си — да живее без да работи и да е осигурен до края на живота си. Единствените му задължения бяха да бъде на разположение и да се появява когато и където потрябва. Големият проблем беше, че от ленивия и сит живот Йешуа започна да се превръща в едно дебело прасе. Трябваше периодично да го слагаме на диета и да го подлагаме на интензивни тренировки за да отслабва. Но това са подробности, с които не си струва да се занимавам… накратко — Йешуа се изправи пред Петър и му изкара акъла, като му обясни кратко и гръмогласно, че щом и Петър го е изоставил, той сам ще се върне на земята, за да поеме делото в свои ръце. Но ако Петър размисли и реши да се върне… и оня глупак размисли. И се върна. И продължи да проповядва с такъв плам, че дори аз се шашнах.
Накрая Петър беше арестуван и осъден на разпъване. Нещастникът така се беше вживял в ролята си, че пожела да го разпънат с главата надолу, защото бил недостоен да бъде разпънат като своя учител! Това стана преди 3 години, през 820 година349. Ако си следил по-отблизо християните и техните водачи, трябва да помниш случая.350
Колкото до Павел, той продължи да проповядва и оформи новото учение във вида, който ни беше нужен. Павел не само че говореше добре, но и пишеше добре. Написа 14 послания до различните секти, в които формулира основните моменти на новото учение. Именно Павел направи новата религия достъпна и за неевреи и приобщи останалите тълпи. Другите апостоли го наричаха Апостола на езичниците. Накратко — Павел си изпълни задачата по най-добрия начин. Защото целта ни, напомням, беше да поемем контрола над религията на евреите и да ги разтворим между другите народи на Империята. Именно Павел свърши тази работа. За това беше готвен и го направи. Правеше го самата си смърт. При това толкова успешно, че многократно вбесени ортодоксални евреи се опитваха да го убият, задето им съсипва вярата! Само че ние си го пазехме.
350
Свети Петър е първият папа и основател на Римокатолическата църква. Бил е папа от 42 до 67 година. Това съответства на разказа. — Б.пр.