След като казах че Ливия е мразела Август, редно е да разкажа какво и как всъщност е станало между тях. По времето, когато Тиберий Нерон и Ливия се завръщат в Рим, дядо ми започнал да се тревожи от поведението на Август. Август започвал да става неконтролируем, при това в най-неприятния смисъл на думата — смятал че всичко му е позволено и че е недосегаем. Само един пример — Август бил най-жестокият от триумвирите и по негово искане при прискрипциите загинали около 2000 конника и 300 сенатора. Имало е и виновни разбира се, но над три четвърти от загиналите си отишли само защото са били неприятни на Август или по някакъв начин успели да го засегнат. Или пък — най-неприятното — просто били много богати и трябвало да им се приберат парите. Когато дядо ми Марк бил до него, успявал да го контролира, но той не бил бавачка и си имал достатъчно друга работа. Така че проблемът с контрола над Август ставал все по-остър, а решаването му — все по-належащо. И тогава се появила Ливия. Август бил свикнал да получава благоволението на римлянките, тъй като бил „героят на деня“, а някои лягали с него за да спасят коя баща, коя съпруг. Август харесал Ливия и очаквал, че и с нея нещата ще минат без проблем. Но сбъркал. Ливия била — и си остана го края на живота! — римлянка в най-добрия смисъл на думата. Категорично го разкарала. Несвикнал на отказ, Август отначало пробвал заплахи, но Ливия му напомнила историята на Лукреция и Тарквиниите и какво се случило накрая… Август изтрезнял и… се влюбил в Ливия. Тя обаче продължила да не му обръща никакво внимание. Цялата работа не останала скрита от дядо ми и той решил да поговори с Ливия. Уредил си среща с нея. Отначало, за да провери дали Ливия не разиграва нарочно Август, я попитал „каква й е цената“. Ливия така побесняла, че едва не набила дядо ми. „Долен сводник“ и „цезарова курва“ били най-безобидните обиди, които дядо ми чул тогава. Знам всичко това лично от него. Разказа ми го малко преди да умре. Вече бях навършил 16 години и той лично се занимаваше с подготовката ми по онова време, след като беше предал управлението на канцеларията на баща ми. Никой друг никога не е чувал Ливия да ругае. Дядо ми е бил единственият. Тя пък е единствената жена, която дядо ми е ударил през живота си. След като се убедил в искреността на Ливия, дядо ми прекратил ругатните и опитите й за побой над него с два силни плесника, сложил я да седне въпреки съпротивата й и й обяснил спокойно кой всъщност е и каква му е работата. Обяснил й, че се нуждае от помощта й и че това е прекрасна възможност да си отмъсти на Август за всичко, като едновременно с това помогне на страната си. Накрая успял да я убеди. Накратко — двамата сключили сделка. Дядо ми лично се заел с подготовката на Ливия и с уреждането на официалното й положение. Най-труден се оказал въпросът с Тиберий Нерон. Той бил приятел на бащата на Ливия и на неговата възраст. Баща й я оженил за него без да я пита. Отношенията им били по-скоро като на баща и дъщеря, отколкото между съпрузи. Ливия не го обичала, но въпреки това му била вярна съпруга и помощничка и никога не се оплакала от трудностите. Тиберий се съгласил да се разведе с Ливия, но поставил някои условия на Август. Накарал го да се закълне, че ще обича Ливия и ще се грижи за нея дотогава, докато тя му бъде вярна съпруга. Тъй като и Тиберий, и Август били понтифекси, а Лепид бил Понтифекс Максимус, клетвите били най-тържествените и обвързващи, каквито един римлянин може да си представи. Така Ливия станала съпруга на Август. Август беше много суеверен човек и дядо ми много добре е знаел как да го обвърже, така че да спре самоволията му и да го постави под контрол. Наистна от този момент Август станал много по-послушен и предпазлив в действията си.
Тиберий и Ливия останали приятели и понякога дори си ходели на гости, като и Август също бил винаги добре дошъл у дома му. Това било съвсем лесно, тъй домът на Тиберий бил съвсем близо до двореца. Именно Тиберий се заел с отглеждането и възпитанието на децата си, макар че и Ливия ги виждала всеки ден. Той помолил за това, тъй като само те му останали на стари години, а нито Ливия, нито Август можели да му откажат такава молба. Тиберий починал два дни след едно гостуване на Август и Ливия в дома му и това дало повод за приказки, че уж Август и Ливия нарочно го били отровили. Истината е, че Тиберий усещал че смъртта му наближава и искал да си вземе последно сбогом с близките си хора.
След брака си с Август Ливия бързо поела в свои ръце както домакинството, така и голяма част от ръководството на държавата. До края на живота си Ливия не спря да работи. Аз самият съм работил с нея в продължение на 6 години като ръководител на канцеларията — от момента в който поех управлението от баща си Луций през 776 година358 до смъртта й през 782 година359. Никога не съм преставал да се учудвам на съобразителността и работоспособността й. Дори след като прехвърли осемдесетте, умът й беше съвсем свеж. Само един пример: правеше сметките по-бързо от мен! А аз съм много добър в сметките. Така и трябва, иначе няма да съм за тази работа. Ливия умря на 87 години и можеше да доживее и до 100, ако не се беше разболяла от пневмония. Винаги съм се възхищавал от нея и от начина, по който си вършеше работата. Заслугата за това е и на дядо, който я е обучавал, но и Ливия просто си имаше талант за това.