Да се върнем на Римския календар. Според новата реформа, годината вече е дълга 365 дни и една четвърт. Началото на календарната година вече се пада в един и същ ден и в един и същ момен то денонощието. За да стане това възможно, три поредни години се отчитат като 365-дневни, а всяка четвърта като 366-дневна, като тя се нарича високосна. Созиген е знаел, че годината в действителност е малко по-къса от 365 дни и четвърт — това е било известно още на Хипарх 75 години преди това, но разликата е толкова малка, че календарната година по новия календар ще изостане от истинската с един ден за около 130 години. След 10 години ще трябва да пропуснем една високосна година и да я броим за обикновена, за да бъде съвсем точен календарът ни. Дано тогава някой се сети да го направи, макар че като знам какви са ни жреците, силно се съмнявам. Тия нещастници въобще не знаят за какво става въпрос! И откъде ще знаят, след като нямаме нито подбор, нито обучение за тази работа! На изток един жрец се обучава поне 10 години, преди да стане такъв, а ние си избираме нашите според произхода, парите или — при Нерон особено! — връзките с императора. Но това е въпрос, който вече обсъждах.56
Тъй като от 601 година57 новите консули встъпват в длъжност на 1 януари вместо на 1 март, новата година вече започва на 1 януари. Напомням, че това преместване е станало заради въстанието в Испания по онова време и с цел да не се смена командването след 2 месеца, а след това встъпването в длъжност на 1 януари е станало традиция. Броят на месеците останал 12, а дните в тях били определени по следния начин: януари — 31 дни, февруари — 29 дни, а на високосна 30, март — 31, април — 30, май — 31, юни — 30, квинтилис — 31, секстилис-30, септември — 31, октомври — 30, ноември — 31, декември — 30. Преди началото на реформата Цезар прибавил освен съдържащия 23 дни мерцедоний още два месеца — единият с 33, а другият с 34 дни, като ги вмъкнал между ноември и декември. Целта му била празниците според календара да съвпаднат със съответните годишни времена. Така 708 година58 нараснала на 445 дни и останала в историята като „година на объркване“59. През 710 година по предложение на Марк Антоний Сенатът преименува месец квинтилис в юли в чест на Юлий Цезар — заради военните му заслуги и извършените реформи в държавата — включително и на календара. След смъртта на Цезар обаче настъпило ново объркване, отново по вина на жреците. Именно тяхно е задължението да отчитат правилно началото на месеците и годините. Тъй като обаче повечето от тях не разбират нищо от тези работи, защото си ги избираме на избори и си избираме не най умните, а най-кресливите, най-нахалните и най-продажните, те успяват да объркат дори такива съвсем прости правила като тези в новия календар! Вместо да вмъкват високосните години през 3 на четвъртата, те започнали да ги вмъкват през 2 на третата. Така на всеки 12 години се получава по един допълнителен ден! Ето защо се съмнявам, че поправката от един ден, за която споменах по-горе, ще бъде направена! Накрая трябваше да се намесим ние и по настояване на баща ми, който по това време ръководеше канцеларията, Август отново реформира календара, като от 746 до 762 година60 нямаше високосни години, а след това започнаша да се отчитат правилно. В чест на Август и заради неговите победи и корекцията на календара Сенатът решава да преименува секстилис в Август. Тъй като секстилис има 30 дни, Сенатът решил — с малко подсказване от нас — че е неудобно той да е с по-малко дни от юли, пък и 30 е четно число. Затова от февруари бил взет един ден и придаден на месец август и така февруари останал с 28, а във високосна година — с 29 дни. Сега пък се получило, че три пореди месеца — юли, август и септември, имат по 31 дни, а това също води до нещастие. Затова било решено един септемврийски ден да бъде прехвърлен на октомври и едновременно с това един ноемврийски ден да бъде прехвърлен на декември. Така се получил календарът, който използваме в момента. Той е по-лош от първоначалния, предложен от Созиген, тъй като вече нямаме редуване на месеците с 31 и 30 дни, но това не е толкова важно.
56
Този тип се оказа прав и тук! Поправката в календара е станала чак през 1582 година, когато грешката вече е била 10 дни и папа Григорий е принуден да въведе новия календар, наречен в негова чест Грегориански, и да премести датата от 4 октомври направо на 15 октомври — някои суеверни хора по онова време смятали че са им откраднали 10 дни от живота. — Б.пр.