Може би вече съм успял да ти досадя с това отклонение за нашия календар, но истината е, че това е една много сериозна държавна работа и тя трябва да се върши от умни и подготвени хора. Ако човек се вгледа по-внимателно в писаната история, ще види че тя започва там и тогава, където и когато хората започват да измерват времето! Първият признак, по който един народ може да се определи като културен, е именно наличието на календар! Всички културни народи са започнали да излизат от варварството именно с отчитането на времето. Така че познаването на календара и особеностите му е признак на култура и знание, а не прищявка. Едно от първите неща, които проверяваме за всеки един народ, е неговият календар — откога и как този народ мери времето. След това идват произходът, историята, езикът, обичаите, религията, писмеността и още много други подробности. Да вземем например гърците. Според собствената им митология името на бащата на Зевс, Кронос, означава „време, което поглъща всичко“, или безвремие. Едно от най-важните неща, които Зевс е дал на хората след като сваля баща си от власт според гърците, е понятието за време. И за неговото измерване.
Ако все още не съм те убедил в ползата от това знание, тогава, читателю, просто спри и не си губи времето с мен, а иди в цирка да зяпаш гладиаторите или надбягванията с колесници — те са точно за теб, и ти си точно за тях! Точно за такива зяпачи е нашата стара максима panem et circenses!61 Колкото до практическата полза: познаването на еврейския календар ни позволи да предвидим най-удобния момент за появата на Месията, но подробният разказ за Йешуа ще почака.
Отклонението с календара съвсем не беше случайно! Вече споменах, че първоначално годината ни е била дълга 304 дни! След това Нума Помпилий я поправил на 354 дни. Е, от това следва, че цялата ни хронология, особено през най-ранния ни период, просто не е вярна! Истината е, че историята на Тит Ливий Ad Urbe Condita с нейните 142 книги, която се смята за официалната история на Рим, си е наша измислица. На канцеларията. По-нататък ще обясня. Тук само ще отбележа, че при тази дължина на римската година, която е използувана по времето на Ромул, Рим е трябвало да бъде основан поне седем години по-късно! По-нататък ще обясня и защо е била направена тази измама! Не случайно официалните ни летописи, наречени Велики анали (Annales maximi) са публикувани едва през 623 година62, когато Велик понтифик е бил Публий Муций Сцевола — потомък на оня същия Муций Сцевола, дето уж изкарал акъла на Ларс Порсена, като си изгорил ръката на огъня. Тогава са били издадени 80 книги. За първите три столетия от нашата история тези летописи са явно фалшифицирани. Фалшификациите са правени по различни причини, като главната е да се измисли достатъчно древен произход на един или друг патрициански род и по този начин да „узакони“ претенциите му за власт и престиж. Така че Тит Ливий просто преработи тези фалшификати по начина, по който му беше поръчано. А първият наистина проверен и достоверен документ в нашата история са Законите на дванадесетте таблици, които са били написани на 12 медни дъски и поставени на Форума. Това е станало, както надявам се добре знаеш, през 305 година63 след втората сецесия на плебеите в Рим. Но за това как и защо се пише история ще разкажа по-подробно по-нататък.
Заговори и фокуси
Сега ще си позволя да се отклоня в разказа си и да избързам напред. Ще разкажа как с помощта на фокусите и суеверията осуетихме заговора на цар Ирод Агрипа. Така, драги мой читателю, ще получиш достатъчно ясна представа как си вършехме работата и каква е ползата от тази специална подготовка, която нашите офицери получаваха. Още през втората година, откакто Клавдий стана император, а това беше 796 година64, Ирод Агрипа започна да подготвя въстание на евреите и отделяне от Рим. Предупредих Клавдий, но тъй като двамата с Ирод Агрипа бяха приятели от детинство, а и връстници, Клавдий не се отнесе много сериозно към заплахата. По-точно въобще не й обърна внимание. Междувременно Ирод Агрипа, който много добре познаваше наивността на Клавдий, бе започнал сериозна подготовка и затова бяхме принудени да вземем мерки.
Първата ми работа, след като разбрах за подготвяния бунт на Ирод Агрипа, бе да прегледам досието му при нас. Оказа се доста дебело. И пълно с невероятни истории, каквито няма дори в приказките. В него открих нещо любопитно. Малко преди да умре, Тиберий беше наредил да арестуват Ирод Агрипа, след като той се забъркал в една от поредните си измами — Ирод си беше прахосник и мошеник, вечно без пукнат ас в джоба, и живееше от заеми и измами на лековерни наивници. В тъмницата Ирод се оказал в една килия с един германец, бивш войник в римските легиони, който дезертирал по време на катастрофата в Тевтобургската гора през 762 година65, а след 11 години бил хванат при една от нашите наказателни експедиции отвъд Рейн. Двамата с Ирод се разговорили, а тъй като германецът говорел латински много лошо, а Ирод пък го говореше правилно, но с ужасен акцент, преводач им станал тъмничарят. Той бе съставил и доклада в досието — голяма част от тъмничарите също бяха наши информатори. Тъй като Ирод и германецът били единствените затворници в момента, им позволявали да се разхождат из двора и да разговарят. Та както си седели Ирод и германецът в двора и разговаряли, една кукумявка кацнала на дървото над тях и се изсрала на рамото на Ирод. Германецът се оказал от племето на хавките, чойто тотем е кукумявката, символ на германския бог Ман. На всичко отгоре се оказал и един от главните жреци на култа към Ман. Та този същият германец предрекъл на Ирод, че го чака славно бъдеще, че ще стане водач на своя народ, но по време на най-голямото му въздигане, ако кукумявка кацне до него и започне да издава крясъци, това ще е краят му. Щял да живее само толкова дни, колкото пъти е изкряскала кукумявката! Ирод му се присмял и след това двамата повече не разговаряли.
61
Хляб и зрелища! — днес се ходи на футбол или на дискотека, но същността е ясна. — Б.пр.