Колкото до Омир… Омир е написал Илиадата и Одисеята приблизително по времето на първата Окилмпиада, около 25–30 години преди Ромул да основе Рим, по поръчка на олигарсите от Милет. Вече писах, че по онова време гърците се организират и започват масово да основават колонии навсякъде, където намерят свободно и удобно место по брега на Вътрешното море. И за да върви тая работа по-гладко и леко, трябвало и простият народ да бъде залъгван с хубави приказки. Трябвало да се обясни на тълпата по какъв славен начин елините се били заселили в Азия — не защото са били подгонени от глада и от дорийците! О, не! Те самите са били горди завоеватели в Азия! — и че Милетската система на управление не е тяхна измислица — на олигарсите де, а я е имало още по времето на Агамемнон четири века преди това. И така, според Илиадата ахейците превзели Троя, за да отмъстят за отвличането на Елена, а след това се разселили по крайбрежието на Азия… Включително и в Милет. Одисеята пък им трябвала, за да убедят младите да пътуват по море и да се разселват по Mare Nostrum (Средиземно море). Необходимостта от подобни убеждавания е ясна за всеки, който е пътувал по-дълго по море. Кой нормален човек ще си зареже дома и ще се лашка в малък кораб няколко месеца, затънал в мръсотия и теснотия, без прясна вода и с отвратителна храна — за миене и тоалетни да не говорим — за отиде някъде си, а собствениците на кораба да печелят за негова сметка? Красивата легенда, разказана от майстор като Омир, може да накара доста луди глави да забравят тези „приятни подробности“ на пътуването. След като си свършили работата, тези поеми полека-лека се позабравили и сигурно щели да изчезнат, ако на атинския тиран Пизистрат не му хрумнало да ги пренесе в Атина по времето на Тарквиний Горди83. Причината била същата — да намери забавление на тълпите и да ги кандардиса да участват в строежа на флота и набирането на моряци. И понеже си нямал кадърни поети, си взел наготово цели произведения. Оттогава ученето на Омир наизуст станало основна част от обучението на атинските младежи. А самата Атина постепенно се превърнала в културна столица на света. И в основна морска сила. Ето каква е била ползата от Омир. Самият Омир бързо бил забравен, и чак при Пизистрат се сетили да се поразровят и да разберат какъв е бил и кога и къде е живял. Само че било вече късно да разберат нещо определено. И досега цял куп градчета се дърлят кое от тях му е било родно място. Много важно!
Резултатите от тези произведения са пред нас — гърците са се разселили по всички места на брега, които не са били вече заети. Спомни си, читателю, как и защо е бил основан Рим в действителност! Финикийците също си имат подобни творби и те са били създадени по същия начин — взех за пример Омир, тъй като Илиадата и Одисеята са познати на всеки образован човек в Рим, а и Вергилий съвсем откровено се опита да направи за Рим това, което Омир направи за Елада — напомням, с наша помощ и с наши пари.
Аз знам истинската история на света, доколкото човек може да я знае. И знам, че всички велики произведения — а също и не чак толкова великите — са били създадени, защото някой умен управник е поръчвал на някой талантлив поет или писател да възпее в рими или да опише в проза това, което е трябвало да бъде втълпено на хората за доброто на държавата. Когато творбата е наистина добра, тя остава дори когато причините, поради които е била написана, отдавна вече са изчезнали — като при Омир или Гилгамеш. Разказвам всичко това не за да оправдавам литературните измислици, които поръчахме, а за да обясня че това си е просто една държавна необходимост.
Сметката
Може би вече се питаш, читателю, колко ли струва всичко това. Стигнах и до най-важната част от нашата работа — парите. Защото най-важното нещо, за което отговаряхме и което контролирахме беше именно това — парите на Рим. Въпросът е много сериозен и ще отнеме поне един свитък от папируса, на който пиша, но без подробното му разглеждане всичко останало ще бъде безсмислено. Тъй като този въпрос никога не е бил обсъждан открито — и за това си имаше много сериозни причини! — този разказ ще е първият, който показва нещата в истинската им светлина. Такива, каквито са. Но нека първо кажа цената. През последната година от управлението на Тиберий Клавдий, или 808 година84 държавните разходи за канеларията бяха 468 таланта. Освен тях имахме собствени разходи 11 836 таланта и приходи 13 759 таланта. Така че чистите ни приходи за тази година бяха 2 391 таланта, което беше добро постижение. Средните ни приходи за последните двайсет години от дейността на канцеларията бяха около 1 600 — 1 700 таланта годишно. Към момента на отравянето на Клавдий имахме натрупани 34 852 златни таланта, от тях 14 512 таланта в злато, най-вече на кюлчета, но имаше и седем милиона и триста хиляди ауреуса, 12 352 таланта в сребро, останалите 7 988 таланта бяха вложено в имоти и стоки. Ясно е, че това са много големи суми.85
85
Талантът е мярка за тегло, а също и за пари. Като пари един талант е бил равен на 15 000 сестерции — толкова пари са били сечени от един талант сребро. Афраний обаче явно има впредвид златния талант, който е означавал един талант злато и е бил около 10 пъти по-скъп. По-нататък в разказа самият Афраний дава доста пояснения, но те предполагат и някои знания, които за древните са били ежедневие, но за нас са пълна мъгла, затова и си позволявам тези досадни обяснения! Ако приемем един талант за 26,2 кг — след доста ровене по книгите и в Интернет установих, че това е най-често приеманата стойност, така нареченият Евбейски талант, а оценките на различните таланти са между 25 и 30 килограма, така че това е приемлива оценка, и ако приемем че една тройска унция от 31,1 грама струва поне 260 долара или поне 8 долара за грам — в момента съответно 370 долара и 12 долара са по-точните стойности, но нека приемем максимално ниските стойности — получаваме грубо над двеста хиляди долара за талант и над седем милиарда долара за горната сума като съвременна цена — наистина е доста! Всъщност оригиналният Вавилонски талант на Хамурапи е тежал около 30 кг, но аз приех, че Афраний е използвал т.нар. Евбейски талант — по-нататък ще стане ясно защо. — Б.пр.