И не бързай да ни обвиняваш, читателю, че сме били търгаши и че сме използували службата за трупане на богатства. Тези пари ни бяха необходими. В момента са останали двайсет и три хиляди осемстотин петдесет и три таланта според сметките ми отпреди пет дни и те ще послужат за възстановяване на държавата, когато новият император Тит Флавий Веспасиан покаже, че е готов наистина да управлява добре. Останалото отиде, за да можем да оцелеем през тези години, а също и да унищожим управлението на Нерон. Защото ние доста помогнахме за това. Ако беше останал още десетина години да управлява, този глезен некадърник щеше да унищожи Рим! Ако се върнем стотина години назад можем да видим, че именно тайните запаси, контролирани от дядо ми — били са хиляда сто и шейсет таланта в момента на убийството на Цезар, — а също и военната каса на Цезар, която той прибрал в Брундизиум веднага след убийството на Цезар, са осигурили на Август признанието и му помогнали да създаде частната армия, с чиято помощ започнал своето политическо издигане. Без тези пари нямаше да ги има нито Август и неговото управление, нито мирът и богатството, които дойдоха след гражданските войни. Даже държавата можеше да бъде затрита. Ако не вярваш, спомни си подаръка на Марк Антоний за Клеопатра! Целият Изток! Ако дядо ми не ги беше затрил… те щяха да ни затрият. А партите и евреите с удоволствие щяха да им помогнат. Но историите на партите и евреите ще ги разкажа по-нататък.
Истината е, че парите, когато ги имаш и знаеш, как да ги изполваш, решават повечето проблеми на държавата. И не само в Рим. За да докажа това свое твърдение, ще разкажа накратко истинската история за похода на Александър, по-точно за причините му. Тя няма нищо общо с купищата басни, написани за близо четири века. И те са толкова истински, колкото и историята на Ливий. И служат за същите цели, които надявам се вече станаха ясни. Откъде знам истинската история ли? От разказа на Птолемей I Сотер. Освен официалната история на Александър, която е добре известна, Птолемей написал и тайна, предназначена само за посветени. Ръкописът е бил в тайния архив на Музейона и до него са имали достъп само наследниците на Птолемей. Тук му е мястото да напомня, че те всичките са носели неговото име — Птолемей! Включително последният, Птолемей Цезарион, петнайсети поред, който бил син на Цезар и от чието име управлявала майка му Клеопатра. И това не е случайно. Казвам го съвсем ясно — стане ли въпрос за управление и пари, случайни работи няма! Цезар и дядо ми успели да приберат и този таен ръкопис при пожара в Александрия, за който вече писах. А двайсет години по-късно династията на Птолемеите слязла от сцената на Историята. Окончателно и завинаги. И това също не е случайно. Дядо ми знаел с кого си има работа. И действувал по подходящия начин.
Тъй като тази тайна история е само в един екземпляр, който при това е добре скрит, ще си позволя да преразкажа някои от най-важните моменти от нея, още повече, че те обясняват и много от нещата, които ние самите сме вършили. А сега ето накратко самата история на първия Птолемей.
Историята на Птолемей
Според собствените му думи, Птолемей бил син на Филип и следователно по-голям брат на Александър. Майката на Филип Евридика оженила майка му Арсиноя за Лаг когато вече била бременна. Това твърдение е малко съмнително, тъй като Птолемей е роден през 387 година86, а по това време Филип е бил на 15 години! Освен това Филип е имал поне 7 жени, така че защо е трябвало майка му да жени Арсиноя за Лаг? Птолемей обяснява, че по онова време властта е била в ръцете на майката на Филип Евридика и на свекър й Птолемей, в чест на когото е и наречен самият той. Евридика се е страхувала, че семейството на Арсиноя ще се съюзи с Филип и с брат му и ще се опитат да я свалят от власт. Затова изпраща Филип в Тива и омъжва Арсиноя за Лаг. Не можах да проверя това твърдение на Птолемей, нито пък да го опровергая. Може да е истина, а може Птолемей умишлено да е разпространявал тази легенда, за да обоснове правото си на трона на Египет. Но пък от друга страна по времето, когато е писал историята си не е имал никаква нужда да обосновава това си право. Така че няма нужда да си измисля подобни истории. Както и да е — казах вече, че не можах да проверя това твърдение, така че го предавам такова, каквото го прочетох. По-нататък ще разкажа още някои неща за Филип и семейството му, а сега ще се върна на Птолемей и неговата тайна история на Александър и на похода за завоюване на Изтока.