По времето на похода на Александър на Изток Птолемей бил началник на охраната и на разузнаването на Александър. Филип лично го е назначил да пази и помага във всичко по-малкия си брат. Ще напомня, че Птолемей е 11 години по-голям от Александър, който е роден през 398 година87. Ще напомня също, че през същата 398 година Херострат е запалил храма на Артемида в Ефес. И досега фаталистите вярват, че тези събития са дълбоко свързани. Тяхна си работа. Няма да обсъждам това. Ще разказвам за Птолемей. Именно Птолемей е човекът, който се грижел за „дреболиите“, като охрана, храна, поща, товарни животни и коли, грижи за болните и ранените, сведения за страните и племената, с които Александър трябвало да воюва. В задълженията му е влизала и издръжката и охраната на учените и инженерите, които придружавали Александър и армията му. При това през първите години от похода Птолемей е направо „невидим“. Точно каквито бяхме и ние. Което пък ми подсказва, че си е разбирал от работата и я е вършил по най-добрия начин. Птолемей започва да става по-известен сред македонците едва след процеса срещу Филота през 424 година88. Тъй като главните заговорници — Филота и баща му Парменион, са били военни командири от най-висок ранг, налагало се е обвинението в заговор да бъде представено пред народното събрание на македонската войска. Със съответните доказателства. Като ръководител на тайната македонска служба Птолемей не само е трябвало да предостави такива доказателства, но и лично да отговаря на въпроси на войниците. От този момент Птолемей излиза „на светло“ и действията му започват да се забелязват от останалите — включително и от Александър. Имало и друга причина за тази промяна в поведението на Птолемей. На процеса станало ясно, че тайната служба, ръководена от него, редовно отваря писмата на войниците и офицерите — също както нашата канцелария. Независимо че именно писмата на Филота и Парменион дават главните доказателства за вината им, а също и от факта, че само много малка част от писмата са били отваряни — вече обясних проблема с нашата канцелария! — войниците и офицерите приемат проверката на писмата си изключително болезнено и Птолемей се видял принуден с действията си да покаже, че също е храбър войник и честен човек, който просто си е вършел работата. И го е показал.
Именно Птолемей залавя Бес — така както Сула залавя Югурта. Той организира обсадата и щурма на планинската крепост Аорн, която била смятана за непревземаема. Той създава и специалните конни отряди, които потушават бунта на Спитамен. Той е отговарял и за похода в Индия. Птолемей предупреждавал Александър за трудностите при един поход в Индия и именно той тайно организирал съпротивата на войниците, когато по-нататъшното продължаване на похода във вътрешността на Индия станало безсмислено. Той организира и строителството на флота от 800 кораба, с който Неарх се връща от Индия.
След завръщането си от Индия Александър започнал да се държи като луд. Лудостта му започнала да става съвсем явна след смъртта на любовника му Хефестион след една тридневна оргия. Александър вече се мислел за жив бог и искал всички да се отнасят с него като с такъв. И мислел, че всичко му е позволено. Всички, които били в свитата му, помнели изблика му на лудост, при който той собственоръчно убил личния си телохранител Клит. Клит на всичко отгоре му бил и млечен брат! Така че хората се страхували скоро да не започне да прави същите гадости и с тях — никой вече не се чувствал сигурен не само за положението, но дори и за живота си. Накрая близките му се принудили да го отровят, за да се сложи край на тази история. Птолемей, който съвсем ясно виждал че Александър полудява, бил един от заговорниците. И преди това имало няколко заговора срещу Александър — например този на Филота, след който Птолемей „излиза от сянката“, или този, който е известен като заговорът на ефебите — но всички те били неуспешни, защото Птолемей си вършел работата. В този случай обаче Птолемей не само че не спира заговорниците, но и по всякакъв начин ги улеснява и прикрива. Причината била, че Александър наистина започнал да полудява. Претенциите му за божественост и безнаказаност били само едната, видимата страна на лудостта му. По-сериозният проблем бил, че Александър подготвял завоюването на… цяла Африка. Ще напомня, че по времето на фараона Нехо, около 150 година89 по негова заповед група финикийци обиколили Африка. За да направят това им били нужни 3 години! Именно по времето на Нехо вавилонците и мидийците унищожават Асирия. Самият Нехо е спрян от Нвуходоносор в битка при Каркемиш през 149 година90 и Египет е изхвърлен от Сирия и Палестина.