От тази история би излязла чудесна гръцка трагедия, само че аз не съм нито Софокъл, нито Еврипид. Истината е, че именно тази тайна история на Птолемей ме подтикна да напиша своята. Службата, която той ръководел при Александър много напомня канцеларията, която аз ръководех, и ние заимствахме много неща от него. Птолемей е написал историята си през последните две години от живота си, след като се оттегля от власт на 82 години през 469 година92 в полза на своя син — Птолемей Втори, като изрично казва, че я пише за наследниците си, за да им помогне да управляват добре Египет. Писал я е до самата си смърт — някои неща са останали недовършени в нея. Е, и аз пиша тази история, след като навърших 80. Вече обясних защо. Надявам се да успея да я довърша. А сега да продължа с Птолемей.
Фактът, че Птолемей признава, че е помогнал в отравянето на Александър и по този начин е нарушил клетвата си за вярност показва, че разказът му като цяло е верен. Човек, който признава такова престъпление няма какво да крие. Още повече че историята му всъщност е един учебник как да се управлява страната след него, и е бил предназначен само за владетелите, които ще дойдат след него. Подозирам, че именно знанията, които наследниците му са получавали от разказа му, са им помогнали да задържат властта в Египет почти три века. Последната им Царица — Клеопатра VII, успя да ни създаде невероятни проблеми и дори оплете в мрежите си самия Цезар, и ако дядо ми и Август не са познавали начина на действие на тази династия и знаели как успешно да и противодействат, навярно никога нямаше да завладеем Египет. Подобни знания не трябва да изчезват. Затова и аз пиша тези редове. За да знаят тези, които дойдат след мен, какво да правят.
След малко ще разкажа накратко важните неща, които няма да се намерят в басните, претендиращи да са история на Александър. Припомни си, читателю, какво е отношението ни към историята. Казах го по-горе. Самият Птолемей е имал съвсем същото отношение към историята, каквото имам аз. И затова заповядал на жреците да напишат история на Египет, подобна на Тит Ливиевата за Рим. Основната работа свършил жрецът Манетон. Другият голям диадох — Селевк — заповядал да се напише история на Месопотамия. И отново работата свършили жреците — под ръководството на Берос. Така че ние не сме нито първите, нито последните, които пишем такива истории за страната си. Птолемей и Селевк са направили същото преди повече от 3 века и също не са първите. Споменавам ги изрично, тъй като тези истории са добре известни на някои по-образовани римляни. Всички умни владетели пренаписват историята съобразно целите и интересите си.