Това, което последвало, е едно от най-невероятните събития в историята. Филип показал, че е достоен ученик на великия тиванец и успял да го надмине във всичко. С ценни дарове откупил мира с най-опасните си съседи — пеоните и илирийците. Атиняните и останалите гърци, претендиращи за крайбрежието на Македония залъгал с щедри обещания, които му излезли съвсем евтино — като всяко обещание, което не се изпълнява. По този начин успял да спечели време, за да събере и обучи нова армия. Филип заменил копията на македноската фаланга с двойно по-дълги, наречени сариси, и обучил войниците на нов начин на бой. Хората се държали в прави редици, като тези от втората и следващите слагали копията си на раменета на войниците пред тях. Освен това Филип обучил войниците си да се движат заедно в строй и да държат щитовете си закачени плътно един до друг. Самите щитове били високи и прикривали войниците почти изцяло. По този начин македонската фаланга се превърнала в стена от щитове и гора от копия, която набучвала всичко по пътя си на тях. На противника, който бил въоръжен с обикновени копия и не можел да достигне до македонските войници с копие или меч, не му оставало нищо друго, освен да побегне пред тази стена или да се надене на нея като прасе на шиш. Накрая противникът неизбежно побягвал. В този момент се намесвал резервът на Филип. За разлика от тиванския „свещен отряд“ резервът на Филип бил конен и се състоял от македонски благородници — хетайри. По този начин много по-бързо се настигали противниковите войници след като побягнат от копията на фалангата, и се посичали.
Ще си позволя един малък коментар. Основният недостатък на македонската фаланга, както и на по-раншната гръцка фаланга, създадена от Ликург в Спарта приблизително 5 века преди Филип — 132 години преди Ромул да основе Рим97, — е нейната тромавост, особено на пресечен терен. За да се бие добре, на фалангата й е неоходим равен терен, а и тогава тя е доста тромава. Именно пресеченият терен е основната причина за проблемите на Александър в Бактрия и Согдиана. Този недостатък на фалангата става съвсем явен, когато македонската армия се сблъсква с римската при Киноскефале98 през 557 година — 5 години след разгрома на Анибал при Зама99. Квинкций Фламинин умишлено избира за бойно поле тази пресечена местност и разгромява напълно армията на Филип V. Това е и краят на македонската фаланга. От този момент римските легиони неизменно побеждават всички източни пълководци, които продължават да използуват построение на войската си във вид на фаланга. Този строй вече е безднадеждно остарял и не може да се мери с подвижните римски легиони и кохорти, съставени от добре обучени войници. Ще напомня, че нашата военна организация е създадена от Марк Фурий Камил, който е бил избиран пет пъти за диктатор, и наричан Ромул, баща на отечеството и втори основател на града. При това я е създал около 40 години преди Филип. Само че тогава Рим е бил само един малък град, който се е борел с галите и етруските за своето оцеляване. Пък и не му е тук мястото да се занимавам подробно с военната ни организация и да я сравнявам с македонската. А сега се връщам към историята на Птолемей.
… Веднага щом армията му била обучена, Филип пристъпил към действие. С 10 000 пехотинеца и 600 конника нападнал и покорил Пеония, а след това разбил илирийците. Най-важната придобивка били рудниците край Пангей, в които пеоните добивали злато и сребро. Тези рудници позволили на Филип не само да издържа армията си, но и да привлече сиракузките инженери, които по онова време — малко след смъртта на Дионисий Стария — останали безработни, и да започне да строи обсадна техника. С нейна помощ започва да превзема градовете в Тракия. Могъществото на Филип се крепяло на три неща — модерната армия, обучена да се бие по нов начин, модерната техника и златото и среброто от Пангей, с които Филип плащал обучението и въоръжаването на армията си. Целият доход от рудниците — около 1000 таланта годишно — отивал за армията и обсадната техника и парите пак не стигали. Затова армията трябвало да започне да връща вложените пари чрез завоевания. Отначало на траките и илирите. След това дошъл ред и на гърците. Филип бил толкова успешен пълководец и администратор, че след по-малко от три години след смъртта на брат му народното събрание отнело короната на Аминта и обявило Филип за цар. След битката при Херонея и покоряването на Елада през 416 година100 Филип налага на гърците унилкална система на управление. Гръцките градове сключили помежду си „вечен“ мир. Бил създаден съвет на всички гръцки държави без Спарта — синедрион — който се събирал периодично в Коринт. Хегемон на съюза и върховен главнокомандващ бил Филип. Този човек по невероятен начин успял да съчетае две напълно противоположни системи на управление — монархията и републиката. От една страна той си оставал цар на Македония, от друга бил водач на свободния гръцки свят. Именно тази система на управление, съобразена с римските обичаи и традиции, бе наложена на Рим от дядо ми и Август. Разказвам всичко това, за да е ясно как бе формирана новата римска държава при Август и откъде е бил взет образецът. Проблемът с парите обаче оставал. Хазната на Филип винаги била почти празна, тъй като разходите му били високи, а военната плячка не била кой знае колко голяма. Единственият начин да се решат финансовите проблеми била войната с Персия. И Филип започнал подготовката за нея. Той успял да привлече и гърците в плановете си. От една страна им напомнял, че трябва да отмъстят за поруганите храмове през войните с персите преди век и половина. От друга ги призовавал да освободят йонийските гърци в Азия, които били под властта на Великия цар. От трета им обещавал богата плячка и нови земи за заселване. След по-малко от две години Филип започнал войната. Гърците още набирали войници, македонската армия не била изцяло въоръжена, а Филип прехвърлил авангард от 10 000 войника под командването на Атал и Парменион през Хелеспонт и започнал военни действия в Азия! И тук се намесило персийското разузнаване. Трябва да отдадем дължимото на тайната служба на Великия цар. Ударила точно където трябва и както трябва. Още след гръко-персийските войни персите разбрали, че в открит бой не могат да се мерят с гръцките хоплити и избрали друг подход. Плащали на различните гръцки полиси да се бият едни с други. И пелопонеската война, и останалите по-дребни разправии били финансирани до голяма степен с персийско злато и сребро. Тайната служба на Великия цар правилно преценила, че ако отстрани Филип, коалицията няма да го надживее. Тъй като хазната била празна, а войската без пари не може да изкара дълго, скоро Македония щяла да остане дори без собствена армия. Освен това малко след завладяването на Гърция Филип се бил развел с Олимпиада, майката на Александър, и го отстранил от управлението на страната. В този момент Филип нямал дори наследник! При евентуална смърт на Филип почти сигурно щяла да избухне разправия между Александър и Аминта за царската корона — и двамата имали много и силни поддръжници както в народното събрание, така и и измежду знатните македонци. А тази разправия с малко помощ отвън лесно можела да прерасне в гражданска война. А какво представлява тя мисля че не е нужно да обяснявам — току-що излязохме от поредната! Така че най-простият начин да се отстрани опасността бил да се отстрани Филип. И го отстранили. На тържеството в старата столица Еги непосредствено преди потеглянето на армията на изток Филип бил убит от един офицер — Павзаний, който бил педераст и уж бил обиден на Филип, понеже той не го защитил от подигравките и гаврите на другите офицери. Самият Павзаний бил убит веднага след това, така че не останали никакви следи. Такива типове са идеални за подобни мръсни дела, когато трябва да се прикрият следите. Няма никакви доказателства, че персите са организирали убийството на Филип. Само че те са имали най-голям интерес от него. И за мен няма никакво съмнение, че това е тяхна работа. Както и за Птолемей.