След убийството на Филип нещата до голяма степен започнали да се развиват така, като ги предвиждала персийската тайна служба — коалицията се разпаднала, а Атина и покорените племена веднага надигнали глава. Не предвидили обаче, че Александър ще се справи толкова бързо с проблемите. Ех, ако Август имаше поне една десета от таланта на Александър… Но миналото си е минало.101 Само че… само че Птолемей и жрецът Аристандър бързо и без много шум разкарали Аминта, като го обявили за луд, а Александър успял веднага да свика народното събрание и да увещае воините да го обявят за цар. Птолемей разказва, че Аристандър дал на Аминта някаква отвара от билки, от която оня наистина полудял, така че първият проблем — с наследяването на властта — бил решен бързо и ефикасно. След това Александър изтеглил 10 000-ния авангард от Азия. С което заблудил персите, че са постигнали целта си и по този начин получил така необходимото му време. После потеглил срещу разбунтувалите се племена. Александър повтарял действията на баща си, а и на възраст бил колкото него, когато Филип станал регент — 22 години. Скоростта, с която придвижвал армията, била невероятна. Само трима пълководеца след него така ясно са осъзнавали колко важна е бързината в критична ситуация — Анибал, Сула и Цезар. При това Анибал така и не се възползвал от победата си при Кана, а чак на другия ден дал заповед на началника на конницата си да потегли към Рим, но било вече късно. Александър се придвижвал с войските си толкова бързо, че успявал да изпревари вестоносците и сварвал противниците си напълно неподготвени. Въпреки това му били неободими две години, докато заздрави положението си и успее да тръгна на Изток.