По същото време самата Персия преживяла два дворцови преврата, организирани от придворния евнух Багой, и на персийската тайна служба не и е било до Александър при неразбориите в собствения и двор, а и персите разчитали, че след смъртта на Филип ще са му неоходими поне седем или осем години, за да възстанови боеспособността на арнията и да организира поход. И то при положение, че успее да намери пари. Когато Александър тръгнал на Изток хазната му била празна. Простите сметки, които Птолемей привежда, показват, че армията на Александър е имала продоволствие само за три месеца. Александър е трябвало да бърза, ако иска да оцелее. За да подчертае, че връщане назад няма и да повдигне духа на войниците си, Александър раздал и последните дребни суми, които имал. Така всички знаели, че пари няма и че войната трябва да храни войската.
За късмет на Александър персите не приели плана за отбрана на Мемнон, който по същество не се различавал от този на Квинт Фабий Максим срещу Анибал, а решили да посрещнат Александър в открита битка при Граник. Птолемей пише, че на Александър ми е било добре известно, че азиатските богаташи били твърдо против плана на Мемнон, защото не искали да разоряват именията си и да прекъсват търговията си по море. И успели да убедят Дарий да приеме открита битка с македонската армия. Именно сведенията за това давали на Александър такава увереност в успеха. Останалото е добре известо. Самият поход е описван многократно в подробности, така че ще си спестя описанието му. Това, което касае разказа ми, са парите. Финансовите проблеми на Александър приключили едва след битката при Иса, когато успял да плени обоза на Дарий. Чак тогава успял да си плати дълговете и заемите. А голямата плячка дошла едва след превземането на самата Персия. Ето каква била: След превземането на Суза Александър получил 40 000 таланта, в Персеполис — 120 000 таланта, в Екбатана — 180 000 таланта. Общата стойност на плячката била 340 000 таланта злато и сребро.102 Някои смятат, че това било само злато, но това е невъзможно поради поне две причини. Първата е, че след като направихме оценка на цялото злато, добито в света до този момент, оказа се, че то със сигурност не надхвърля 220 000 таланта — по-нататък ще разкажа как и защо направихме тази оценка. Втората причина е, че разполагахме с надеждни сведения за доходите на персийските царе. Ето накратко за какво става въпрос.
След като завзел властта през 233 година103 Дарий I разделил държавата на 20 сатрапии, всяка от които трябвало да плаща данъци в сребро. Само Индия плащала данъка си в злато. Когато Индия била загубена през 374 година104. Ахеменидите загубили златните си приходи. А след 40 години загубили и държавата. Защото именно персийското злато държало гърците и осталаните врагове на Персия далеч и ги карало да се бият помежду си, вместо срещу Персия. Вече казах, че след гръко-персийските войни персите разбрали, че не могат да се мерят с гръцките хоплити в открит бой и предпочели вместо да се бият с тях да ги наемат и да ги карат да се бият помежду си. Пелопонеските войни, които съсипали не само Атина, но и цяла Елада, се финансирали до голяма степен с персийско злато и сребро. И когато притокът на злато свършил, а царете не посмели да посегнат на натрупаните вече съкровища… накрая дошъл Александър и завладял всичко. И после умрял. А златото се появило по пазарите във вид на пари.
Да се върнем на данъците в Персия. Както казах, само Индия плащала данъка си в злато. Данъкът бил 350 таланта годишно във вид на златен пясък, промиван в притоците на река Инд. От останалите сатрапии, които плащали в сребро, най-голям бил данъкът на Вавилония — 1000 таланта сребро годишно, след това Египет — 700 таланта. Сатрапиите в Азия и Йония плащали общо 1760 таланта сребро. Общият годишен данък от сатрапиите бил 14 560 таланта сребро, част от което отивала за гръцките наемници в армията на Великия цар, част за подкупи, най-вече в Атина и Спарта, и част отивала в съкровищницата на Великия цар. За разлика от приходите разходите на Великия цар били непостоянни и силно се променяли за двестате години, през които съществувала империята, основана от Кир Велики. Златният запас на Персия бил основно от военната плячка при превземането на другите страни — най-много от Лидия, Вавилония и Египет. Той бил неприкосновен — царете не го пипали, а харчели само златото от Индия. Докато била тяхна.