Другите суми бяха най-често текущи. Тези сметки показват, че за доброто функциониране на държавата са нужни пари. Много пари. Проблемът е, че пари се намират все по-трудно и тези трудности с течение на времето се увеличават. Сега ще обясня защо. От държавата изтичат пари и този поток навън не е никак малък. Когато Цезар за пръв път се опитал да определи поне приблизително колко пари изтичат от държавата годишно, изпаднал в ужас. Над 3000 таланта! Най-вече в злато! Причината е в луксозните стоки, които внасяме от изток — благовония, слонова кост, животни, но най-вече коприна. Ако приемем, че общото количество злато в държавата е 100 000 таланта, при такова изтичане след 40–50, най-много 100 години няма да остане никакво злато! И много малко сребро! И търговията ще спре! Защото няма да има пари. А след това ще спрат работа работилниците и занаятчиите. Защото няма да има кой да им купи това, което са направили. И армията няма да я има, защото няма да има с какво да й се плаща. А след като си отиде армията, ще си отиде и държавата. И хората ще подивеят. Не се шегувам. На гърците им се е случило точно това един-два века след Троянската война. И са им трябвали 3–4 века, за да излязат от това състояние, и то чак след като са намерили залежи от сребро и злато и са си осигурили пари, с които да търгуват. След стотина години и нас ни чака същото, ако не вземем мерки.107
Започваш ли да разбираш какви проблеми имахме да решаваме, читателю? Коприната например при пристигането до нашите граници се разменя равностойно на златото — либра коприна за либра злато! Коприната влиза, а златото излиза. Проблемът се задълбочаваше от това, че над две трети от коприната идва до нас през Партия. Така ние всъщност финансирахме главния си враг! Партия беше и си остава главната военна опасност за нас. Евреите пък бяха — и си остават — техни съюзници и шпиони вътре в държавата ни, затова им отделяхме специално внимание. Най-богатите и влиятелни евреи живеят в Месопотамия от шест века и скрито дърпат конците на всички еврейски общности по света. И контролират търговията. Но историята на евреите ще разкажа по-нататък.
А сега нека задам един прост въпрос — би ли се съгласил обикновеният римски гражданин да не купува източни благовония и коприна, защото по този начин златото и среброто изтича от страната ни и след примерно 100 години в империята няма да има пари — не само златото, но и среброто ще липсва? Отговорът е ясен и няма нужда да навлизам в подробности защо на обикновения гражданин му е безразлично какво ще е състоянието на финансите ни след примерно 100 години, дори и да успее да вникне в проблема и да направи неоходимите пресмятания. На нас обаче не ни е безразлично. Задачата ни беше да осигуряваме стабилността и сигурността на държавата и това означаваше сигурност и стабилност не само за момента или за няколко години напред. Канцеларията беше създадена за да пази държавата не само от непосредствени опасности, но и да предвижда такива за много години напред. Изтичането на парите през източните ни граници е точно такава опасност. Това е и причината да отделяме такова внимание на Изтока и да организираме тайните си операции основно там.
107
Това подивяване наистина идва, само че след 3–4 века. И продължава около 10 века. Само че в учебниците по история го наричат феодализъм. И не го обясняват с липсата на пари. Някои дори въобще не го обясняват. Все пак фактът, че е настъпило доста по-късно от прогнозираните 50–100 години означава, че и след Афраний някой се е опитвал да оправи работата. Ама явно се е издънил! — Б.пр.