114 Отначало хората са използували за пари някаква стока, най-често добитък. Самата ни дума за пари — pecunia — идва от pecus — добитък. След време хората се научили да обработват металите: мед, сребро, злато, около, около 3000 години преди основаването на Рим — и веднага започнали да използуват металните слитъци като пари. Причината е съвсем проста — металите не стареят и не се променят за разлика от добитъка, могат да се леят в различни форми и да се делят на части с произволна големина и тегло, като ценността на отделния метал е пропорционална на теглото му. Три метала се наложили като пари: медта, среброто и златото. Оставало само да се даде съотношението между отделните метали. Това ставало обикновено със закон във всяка държава. Нещо повече — историята на всяка държава по същество започва именно с установяване на някакви правила за парите и данъците. Първият египетски фараон например — Менес — е обединил страната 25 века преди основаването на Рим, и пак от онова време са и първите златни слитъци с печат, удостоверяващ теглото и чистотата им. Това са и първите известни пари в историята! Дълго време хората използували обикновени слитъци от метал за пари, като при пазарене просто се премервало нужното количество метал срещу съответната друга стока. Малко след основаването на Рим в Лидия били измислени монетите, които се разпространили много бързо по целия свят. Предимствата им са съвсем явни. Първо не се налага отмерване на метала и рязане, ако слитъкът не е с подходящо тегло, и второ, държавата, която е отсекла монетата, гарантира количеството и качество на метала с рисунката. Именно фалшификациите на метални късове — например оловен слитък, който е позлатен само отгоре, но се представя на пазара като златен — принудили цар Гигес да започне сеченето на монети. Римляните също започнали да използуват пари практически веднага след основаването на града. Първите ни пари са били медните асове. Били са слитъци, тежки по една либра с някаква рисунка, отпечатана на тях — най-често бик. През ранната република един бик е струвал 100 аса или 100 либри мед115. Най-древните асове, с изображение на Янус и на прора — нос на кораб — на обратната страна, нашите прадеди са смятали, че са били измислени от самия Янус, двуликия бог, в чест на Сатурн, който пристигнал в Италия от Крит на кораб. Да напомня, че преди металите именно говедата са били използувани за пари, и че името Италия идва от vitulus — теле — в древността се е произнасяло Виталия и означавало Страна на телетата. Постепенно асът губи от тежестта и съответно от стойността си и през 485 година116 започваме да сечем сребърни денарии по образец на гръцките драхми, за които ще спомена по-долу. Един денарий е тежал 1/72 от либрата и е бил изцяло от сребро. Приравнявал се е на 10 аса или на 4 сестерции. Много рядко са се секли златни ауреуси. Цезар е първият римски държавник, получил правото да сече ауреуси със своя образ. Август, както вече споменах, пое изцяло сеченето на златни и сребърни монети, като един ауреус се фиксира на 1/40 от либрата117 злато и е равен на 25 денария или 100 сестерции. От времето на Август съотношението на различните римски монети вече е фиксирано и ще го припомня накратко. Един ауреус е равен на 25 денария. Един денарий е равен на 4 сестерции и това е най-честата надница за един работен ден в държавата ни. Една сестерция е равна на 2 аса и половина. Един ас е равен на 4 кодранта, а едим кодрант е равен на две минути или лепти. Лептата е най-малката медна монета, която се сече в империята. Най-голямата ни парична единица е талантът и когато имаме впредвид парична сума, а не тегло на златото или среброто, приравняваме един талант на 15 000 сестерции или 6000 денария, по образеца на гръцките драхми. Повечето хора не правят разлика между теглото на благородния метал и стойността му, но разлика има и по-нататък ще разкажа откъде идва тази теглова и парична система, която е 1000 години по-стара от Рим. Никой друг освен императора вече няма право да сече златни или сребърни монети. Причината за това беше — и си остава — съвсем проста. Най-лесният начин за намиране на пари е тяхното подправяне! Подправянето им от частно лице е едно от най-тежките престъпления и всички държави го преследват много жестоко. Между другото циникът Диоген — оня същия с бъчвата, дето казал на Александър да се отмести, че му закрива слънцето, — та Диоген на млади години е бил фалшификатор. Накратко — баща му бил богат гражданин на Синопе, но започнал да сече фалшиви пари и привлякъл в тази дейност и Диоген. След като ги хванали, бащата бил затворен и умрял в тъмницата, а Диоген като съучастник бил изгонен от Синопе и след време се заселил в Коринт и започнал да осмива и отрича всички общоприети норми на поведение. Вече споменах по горе, че именно за да спре или поне да затрудни фалшификаторите, лидийският цар Гигес измислил монетите с изображение на тях около 100 години след основаването на Рим! Явно проблемът по онова време е бил много сериозен, тъй като почти едновременно с Гигес монети с изображение на кукумявка започнали да секат в Егина, а само около 20 години по-късно повечето гръцки градове започнали да секат монети във вида, който и сега познаваме и използваме. Напомням, че преди това за пари се използвали късчета метал с определено тегло — със сигурност първият фараон Менес е използвал такива. Самите имена на парите са останали от тегловите единици. Ще разкажа как е станало това, както обещах малко по-горе. Около 1000 години преди основаването на Рим халдейският цар Хамурапи издава първите писани закони в историята118. В тях фиксира и отношението между тегловните единици. Запомни, читателю, името на Хамурапи. То е много важно за нас и не само заради законите. Ако успея да завърша разказа си, ще го срещнеш отново.
вернуться
Това май не е много ясно. Днешните хартиени пари — банкнотите — не представляват никаква ценност сами по себе си. Човек даже задника си не може да избърше с тях. Но все пак хората ги приемат. Сигурно доста интересна дискусия щеше да стане, ако Афраний можеше да види днешните пари и начините на работа с тях! Но да не се отплесваме! — Б.пр.
вернуться
1 либра, или римски фунт, е тежала 327 грама. — Б.пр.
вернуться
Според учебниците по история това наистина е станало през 1755 г. пр.н.е. — Б.пр.