Самото име талант означава теглилка. Това всъщност е гръцкото име. В самия Вавилон думата е била „билту“. За талант се приемал средния товар, който един здрав човек може да носи в продължение на поне един час. Тъй като хората са различни и могат да носят различни тежести, за да се избегнат недоразуменията и разправиите се наложило да се изработи еталон за таланта. Еталонът бил във вид на каменна патица, която се вдигала за шията и се слагала на везните. Този еталон се пазел в храна ма бог Мардук, който пък се намирал на върха на Зикурата. След като Ксеркс разрушил Зикурата след едно въстание във Вавилон, еталонът бил загубен, така че сега имаме няколко различни таланта. Един талант съдържа 60 мини, една мина съдържа 60 сикли, или шекели. Освен това понякога вавилонците са използували мярката шеум, или ше, което означава буквално зърно, като са приемали, че една сикла съдържа 180 шеума, или зърна. По-късно гърците разделили мината на 100 драхми, а една сребърна драхма разделили на 6 обола. Оригиналният талант на Хамурапи е с около 1/8 по-тежък от нашия — ние сме възприели най-разпространения в Гърция, т.нар. евбейски талант, от търговията ни с градовете от Велика Гърция на юг от Рим.119
Доста дълго сме се питали в канцеларията защо халдеите са избрали 60 като основно отношение в своята система от мерки и числа. Накрая открихме причината. Халдеите, също като нас, се образували от сливането на 3 племена. Двете по-малки смятали, като събирали на групи по 10 — както египтяните, гърците и нас. Най-голямото и най-старо племе обаче — шумерите — използвало групи по 12. Начинът на броене е дори по-лесен от нашия. С палеца на дясната ръка броиш последователно фалангите на четирите други пръста на дясната ръка, като започнеш от кутрето. 4 пръста по 3 фаланги правят 12. С лявата ръка по същия начин броиш групите по 12. Така човек може с двете ръце да брои до 12×12=144. Когато Хамурапи трябвало да създаде система, удобна за целия народ, избрал за основа най-малкото число, което съдържа цял брой групи и по 12, и по 10. Това е числото 60. Ако човек се запознае по-подробно с халдейската система на броене ще види, че в нея като подгрупа на групата от 60 е останала и групата от 10, и групата от 12. Има и друга причина за избирането на 60 като основа. И тя е на небето. Вавилонците разделят кръга на 360 градуса, защото годината има 365 дни и за един ден слънцето се премества на около 1/360 от пълния кръг по небето. Само че освен слънцето, и други тела се местят по небето. Най-бавно се местят Юпитер и Сатурн. Юпитер прави една пълна обиколка за 12 години, и следователно за едно денонощие изминава средно около 1/12 от градуса, а Сатурн прави една пълна обиколка за около 30 години и за едно денонощие изминава около 1/30 от градуса. Лесно се вижда, че ако искаме да мерим отместванията на всички тела в цели единици, най-удобно е да вземем за мярка 1/60 от градуса — това е дъговата минута. Тогава Юпитер се отмества на 5 минути, а Сатурн — на 2 минути в денонощие. И тук групите по 60 се оказали удобни за мерене. Вавилонците са допуснали една много неприятна грешка при меренето на времето. Те са приели, че денят и нощта са равни, и ги разделили на по 12 равни части, като по този начин денонощието станало от 24 части. Всяка от тези части разделили на 60 по-малки, а всяка от новите части на още 60120. Само че… само че денят и нощта не са равни по дължина! През зимата денят е по-къс от нощта, а през лятото е обратно. Денят и нощта са равни по продължителност само два пъти в годината — през пролетното и есенното равноденствие, които са на 21 март и 23 септември. Във Вавилон разликата в продължителността не е много голяма и трудно се забелязва, но в Рим е съвсем лесна за отбелязване. И колкото по на север се отива, толкова тази разлика става по-голяма, особено в дните около зимното и лятното слънцестоене. Ако се отиде много на север, има места, където през лятото слънцето не залязва, а през зимата не изгрява. Не се шегувам. Бил съм там и съм го видял. А причината е, че Земята е едно огромно кълбо. Дори знам точно колко огромно е. Но за тези измервания ще разкажа малко по-нататък. А сега се връщам при парите.
119
Да въведем малко ред: един билту — или талант = 30,3 кг, една мина = 505 гр., един шекел = 8,4 гр. Един шеум = 0,046 гр. — това са най-често приеманите стойности на вавилонските мерки за тегло, а евбейският талант се приема за 26,2 кг. — Б.пр.
120
Ето и точният превод на латинските имена на мерките за ъгъл и време: gradus — стъпка, стъпало, minutus — малък, дребен, secunda divisio — второ деление. Няма да коментирам. — Б.пр.