Хамурапи пръв фиксирал и отношението между златото и среброто. 1 мина злато се равнява на 13 и половина мини сребро. Това съотношение почти не се е променяло вече 1 800 години. А защо Хамурапи е избрал това съотношение? Открихме две възможни причини. Първо, защото по онова време чистото злато било рядкост в Месопотамия, и е идвало само от Египет. За размяна и оценка се е използвала предимно естествена сплав между злато и сребро, която се е добивала в Азия. Гърците я наричат електрон. В нея златото е средно 72 теглови части от 100. Ако приемем тази сплав за 10 пъти по-скъпа от чистото сребро — а вавилонските търговци правели точно това! — тогава чистото злато трябва да бъде 13 пъти и половина по-ценно от среброто. Много хора не правят разлика между чистото злато и електрона и приемат, че златото е 10 пъти по-ценно от среброто.121 Казах, че има и друга възможна причина. По онова време най-скъпият метал е бил… желязото. Около 100 години преди Хамурапи ковачите в страната на хетите се научили да обработват желязото. Това било едно племе, подчинено на хетите, което се наричало халиби, и което се занимавало точно с добив на метали. Халибите живеели в страна, която се наричала Кицувадна. По онова време желязото се добивало много трудно, в много малки количества, и било много скъпо. Хетите забранявали то да се изнася, защото така имали предимство при изработката на оръжие. Въпреки това обаче самите те понякога нарушавали собствената си забрана, за да получат злато или сребро, когато не им достигали. Желязото се разменяло 3 пъти по-скъпо от златото и 40 пъти по-скъпо от среброто. Това съотношение било фиксирано от хетските търговци, които държали монопола над желязото. Трябвало да минат повече от 5 века, за да бъде унищожена държавата на хетите, след което халибите се пръснали по света и останалите народи също се научили да получават желязо и да го обработват. Тъй като по онова време желязото било много малко, а и е нетрайно, то много рядко се е използвало за правене на пари. По известни са само спартанските железни монети. Затова и Хамурапи, който не е имал достъп до по-големи количества желязо, не е фиксирал отношението на другите метали към желязото, а само е пренесъл отношението между златото и среброто и отначало получил 1:13 и една трета, но за удобство при пресмятането е приел отношение 1:13,5. Коя от двете причини е истинската не можахме да разберем. Пък и не е толкова важно. Така че няма да се занимавам повече с това съотношение.
Не така стои въпросът с медните пари и с относителната им ценност спрямо златото и среброто. Тъй като медните пари служат само за закупуване на дребни предмети, тяхната стойност често се променя и зависи както от количеството мед в държавата, така и от боря на хората и от плодородието на земята. И от още куп други неща. Вече споменах за обезценяването на нашите асове. По времето на Хамурапи една мина сребро се е приравнявала на 240 мини мед. По времето на гръко-персийските войни съотношението вече е 1:72, а при Александър Велики 1:96.
Контролът над парите е бил много строго регламентиран от Хамурапи в законите му. Причината е била съвсем проста: Халдеите не притежавали никакви мини за добив на метал и всичко — злато, сребро, мед и други метали — се внасяло от други страни. Това налагало много строг контрол от държавата, за да не остане без пари. Ясно е, че не сме били първите, сблъскали се с такива проблеми. Самата държава обаче, която така строго се бори с фалшификаторите, доста често в лицето на своите управници фалшифицира парите, когато не може да намери средства. При това го прави по най-различни начини. Ще спомена на първо място Дионисий Стария. Ето какво всъщност е направил: През 349 година122 Дионисий бил избран за стратег-автократор на Сиракуза, за да води войната срещу Картаген в Сицилия. Дионисий, който бил много мнителен човек и постоянно се страхувал от заговори, се доверявал повече на техническите новости, отколкото на хората си. Именно той събрал инженери от всички гръцки колонии и им поръчал да разработват най-различни военни приспособления. Само че тази работа струва пари. При това много пари. Дионисий си решил проблема с парите по следния начин: под страх от смъртно наказание задължил жителите на Сиракуза да предадат в хазната всички свои пари. След това насякъл нови монети, като обявил една нова драхма за равна на две стари. Когато жителите на Сиракуза дошли да си приберат новите пари, те получили половината от това, което били предали, ако го мерим на тегло. С другата половина Дионисий заплатил за новите машини. Вече споменах, че след смъртта на Дионисий през 387 година123 инженерите останали без работа и малко по-късно били наети от Филип, бащата на Александър. Заслужава си да спомена, че именно парите, похарчени от Дионисий, Филип, Александър и Птолемеите са в основата на съвременната гръцка наука. Без тях и без парите, които те са похарчили за техника и наука нямаше да ги има нито Евклид, нито Ератостен, нито Архимед. А стрували ли са си те парите? Само Архимед ни създаде повече неприятности при обсадата на Сиракуза, отколкото биха ни създали 5 легиона ветерани, а не струвал на Хиерон дори и една хилядна от тяхната издръжка. За съжаление ние римляните пренебрегваме математиката и предпочитаме да обучаваме децата си на реторика и граматика. В канцеларията се опитваме да компенсираме липсата на математически и инженерни знания у офицерите си и наемаме най-добрите гръцки математици да ни обучават, но ние сме много малко.
121
В момента съотношението е около 1:60, 1:80 — една тройска унция злато върви около 270–350 долара, а една тройска унция сребро около 4 долара и 50 цента до 5 долара, като се променя всеки ден — златото е станало около 5–6 пъти по-ценно спрямо среброто. Направих историческа справка за съотношението злато-сребро. Ето я накратко за някои години: в 1700 година 1:14,8; в 1800 г. 1:15,7, в 1900 г. 1:33,3; в 1930 г. 1:53,7; в 1940 г. 1:99,8; в 1960 г. 1:38,3, в 1980 г. 1:29,8. А, освен това разбрах и откъде идва името електрон. — Б.пр.