След това поредно отклонение се връщам на проблемите с парите. Най-простият начин да се увеличи количеството на парите в държавата е като се намали теглото на монетите, или като от едно и също количество метал да се отсекат повече монети. Намаляването на теглото на парите е често срещано и в нашата история. По-горе споменах за медните асове от ранната ни история. Най-честата фалшификация обаче е подмяната на златото и среброто с друг метал при сеченето на монетите. Най-често се взема бронзов или оловен диск, от двете му страни се слага тънка сребърна или златна обвивка, и след това се отсича монетата. Сеченето на такива пари, наречени субератни, станало доста разпространено преди около 3 века, когато на държавите, включително и Рим, не им достигали пари за издръжка на армиите им. Подобни фалшификации обаче решават само временния недостиг на пари и се отразяват ужасно на държавата след време. Работата е там, че хората престават да вярват на парите, които държавата сече и не търгуват с тях, а следователно и постепенно спират да си плащат данъците! Ако човек не използва пари, защото не им вярва, значи няма такива и ти не можеш да му прибереш част от тях като данък! Именно затова поехме такъв строг контрол над сеченето на монети и римските монети се славят като най-надеждните пари по света. Хората охотно търгуват с тях чак до Индия и ние получаваме приходи от това — като данъци и печалба от търговията, а също и от самото сечене на парите. Самото сечене на добри пари е много трудоемък и скъп процес и организирането му ни струваше много време и средства, но се изплати напълно с времето. Изместихме главната работилница за сечене на монети от Рим — беше в храма на Юнона Монета — в Лугдун124. По този начин отрязахме достъпа до сеченето на монети на римските магистрати и така предотвратихме злоупотребите им. Сега вече само императорът може да злоупотреби с теглото и съдържанието на монетите. За съжаление Нерон направи точно това, когато започна да изпитва недостиг на пари. И вместо да си реши проблема, само го влоши. Истината е, че хората съвсем ясно съзнават разликата между добрата и некачествената монета и я оценяват. Една наша монета се оценява с около една четвърт по-скъпо, отколкото струва златото или среброто в нея именно защото е добре направена. Ценността на парите ни обаче означава също така, че част от тях ще напуснат границите на Римската държава и ние няма да разполагаме с тях. Колкото повече пари напускат държавата, толкова по-малко ще останат и толкова по-трудно ще става плащането и търговията ще замира. За да намалим изтичането, се заехме и с търговията извън границите ни. Успяхме да намалим потока от изтичащи пари около 6 пъти и практически го изравнихме с потока от пари, които сечахме от добития метал от Испания. При Нерон обаче всичко се разпадна и потокът навън надхвърли дори трите хиляди таланта годишно от времето на Цезар, а добивът в Испания спадна около 3 пъти, защото нямаше кой да поддържа работата в рудниците както правехме ние. Новият император Тит Флавий Веспасиан ще се види в чудо, докато стабилизира финансите на страната след тази разсипия. Резервът ни ще му помогне донякъде, но изтичането за последните 10 години надхвърля 40 000 таланта, а това е прекалено дори за нас. Строежът на новия цирк на мястото на Златния дом на Нерон донякъде ще помогне да се стабилизира положението, като създаде работа на занаятчиите и държавните роби и докара част от парите обратно в Рим, но само донякъде. На Рим му предстоят тежки времена.
124
Монета означава предпазваща — именно от работилницата в храма на Юнона Монета идва името монета за металните пари. — Б.пр.