След като накратко описах какво се прави по първия въпрос — прекия контрол над парите и тяхното сечене, започвам с третия — оценката на източниците ни на злато и сребро. Втория — намаляването на употребата на коприната и на другите стоки от Изток — не беше наше пряко задължение и ние оставяхме Август и наследниците му сами да търсят начини за решаването му, като само им съдействахме при най-деликатните случаи. Вече споменах за някои от методите за решаването му, но наблягам на това, че ние избягвахме да се замесваме в тези саморазправи. Все пак ако един човек има пари, редно е сам да решава кога и за какво да ги харчи. И ако държавата започне да му се бърка в това му право, той пък ще търси начини да си скрие парите и да ги харчи тайно. В крайна сметка губеща е пак държавата, защото няма да си получи данъците от тези пари. Затова и избягвахме да се бъркаме в решаването на този проблем.
Историята на златото
И така — проучихме къде и колко метал — най вече злато — се е добивал на територията на Римската държава и не само на нея. Оказа се че запаси от сребро и мед имаме достатъчно и в близките 200 години само рудниците в Испания ще ни осигурят достатъчно метал, за да покриваме нуждите си от сребро и мед, ако запазим тези добиви, които имаме в последните 100 години. Не така обаче стоят нещата със златото. Налага се да разкажа накратко историята на този метал, без който просто не можем и от който сме толкова зависими, защото всички по-големи сделки и плащания стават в злато — среброто е за ежедневните дребни сделки.
Първата страна, започнала да добива злато, е Египет. Още 2500 години преди основаването на Рим фараоните са организирали добив на злато, който и досега е ненадминат по мащабите си. Открихме 47 рудника в пустинята между Тива и Арабския залив125 от онова време. Те са разположени на изток от Нил, от двете страни на пътя до Арабския залив.
Именно златото е позволило на фараоните да финансират строежа на пирамидите. Всяка година от юни до ноември, когато Нил заливал долината и реколтата зреела, писарите на фараона обикаляли селата и събирали доброволци за строежите. Желаещи имало достатъчно, тъй като фараонът плащал добре. Всъщност фараонът плащал на жреците под формата на златни дарове за храмовете, а жреците плащали на селяните с инструменти, храна и парчета мед. Така се оформила една особена търговия между фараона, жреците и обикновените селяни. Никакви роби не са използвани на строежа на пирамидите, както и ние не използваме роби при строежа на пътищата си — строят ги нашите войници! И всичко било наред и всички били доволни в Египет, докато имало злато, за да има с какво фараонът да си плаща. След като златото от Египетските рудници свършило след около 700 години добив, спрял и строежът на пирамидите, а малко след това свършило и самото древно царство. Именно от тези рудници са и първите златни слитъци на първия фараон Менес с неговото име на тях. Това всъщност са и първите пари в историята! Общият добив от тези рудници бил около 30 000 таланта и това било почти цялото злато на света. В Етиопия и Арабия били добити по около 800 таланта, в Азия около 400, в Индия около 3000 таланта и в Бактрия около 1000 таланта. При новото царство, след като египтяните се освободили от хиксосите — за това ще разкажа по-подробно в историята на евреите — добивът на злато станал дори по-голям, но вече бил от друго място — от страната Куш, на юг от Египет. Всъщност всяко царство в Египет е започвало със завоюването на тази страна и е завършвало с нейната загуба. Тя е давала около две трети от добива на злато в Египет. Общо за периода на новото царство египтяните са добили около 65 000 таланта злато и това е всъщност почти целият добив в света. След това за последните 1000 години вече добивите са следните: в Египет — 15 000 таланта, в Куш — 20 000 таланта, в Етиопия — 2000 таланта, в останалата част от Африка, с която се е търгувало — 13 000 таланта, в Испания — 23 000 таланта, в Галия — 20 000 таланта, в Тракия — също 20 000 таланта, на Изток — Индия, Бактрия, Согдиана — поне 15 000 таланта, по-скоро около 17 000. Общо в света са добити не повече от 220 000 таланта злато. Това е максималното възможно количество, което пресметнахме. Реално едва ли златото надхвърля 200 000 таланта, тъй като част от добивите и особено плячката са били преувеличавани в документите, които използвахме.