За да направим тези оценки ни бяха необходими 65 години, през които събирахме документи, вадехме от тях данни и ги съпоставяхме едни с други. Работата започнала още при дядо ми малко след като прибрали с Цезар ръкописите от библиотеката в Александрия и завърши едва в края на управлението на баща ми. Именно това беше и последната му работа, преди да ми предаде поста си през 776 година126. От тези примерно 200 000 таланта около половината — 100 000 — се намират на територията на Рим. Количеството им обаче намалява — вече казах защо — а рудниците в Египет отдавна са изчерпани.
Накратко ще спомена и как това злато се е появило като пари в количествата, които използваме днес. Отначало златото се е натрупвало като съкровища и рядко се е използвало за плащане — вече разказах как фараоните са плащали в злато на храмовете под формата на дарове за боговете, а жреците са плащали на селяните в продукти, сечива и медни слитъци. Това злато се е натрупвало като съкровище в храмовете.
Дълго време Египет е водел външната си политика и търговия с помощта на златото. Тъй като дълго време Египет е бил единствената страна, която е добивала злато в големи количества, фараоните са успявали да защитават страната си и да търгуват с останалия свят много изгодно и срещу съвсем дребни количества злато осигурявали на Египет спокойствие и благоденствие. Това продължило до изчерпването на златните находища.
Първият голям удар срещу Египет и неговото злато е нашествието на хиксосите. Тогава е била изнесена около 1/5 от златото, натрупано в Египетските храмове и гробници. Главният удар по египетското злато обаче бил нанесен около 1000 години след хиксоското нашествие от царя на Асирия Асархадон през 83 година127 — след като превзел страната и я обрал. Асирийците обаче са владели това злато по-малко от 50 години. През 132 година128 халдеите и мидийците превземата Ашур и Ниневия и златото попада във Вавилон. След по-малко от век идва редът и на Вавилон — през 216 година129 персийският цар Кир Велики превзема Вавилон. Осем години преди това Кир превзема и Лидия и пленява Крез и неговото богатство. Империята на Ахеменидите успяла да събере почти цялото злато, добито в света дотогава. След като Александър превзема столиците на персите и слага ръка на златото, то тръгва по света във вид на монети и вече почти 400 години масово се използва като пари заедно със среброто. Дотогава златото се е използвало само за плащане при големи сделки — строежът на пирамидите е именно такава сделка между фараоните, жреците и селяните!, — а ежедневните търговски операции били извършвани със сребро и мед.
Последният голям удар върху египетското злато беше нанесен… от нас. Именно египетското злато спаси Рим след гражданската война. Всъщност именно то е и в основата на възхода на Юлий Цезар. Ето накратко как получихме контрола над него:
Египетският цар Птолемей Авлет — флейтиста, се обърнал за помощ към Рим, след като бил изгонен от Египет. Помощта му била оказана от Цезар, а цената била 6000 златни таланта. От тях Цезар дал по 1000 таланта на Помпей и Крас, за да не създават проблеми при решаването на Египетския въпрос в Сената и в Комициите, а с останалите 4000 успял да организира похода в Испания, след което и започва политическият му възход. Това обаче е било само началото.
По-късно, след битката при Фарсала, Цезар преследва Помпей до Египет. Египтяните обезглавяват Помпей още при влизането му в Пелузиум, на египетската граница, след което Цезар е въвлечен в борбата между Клеопатра и брат й за властта в Египет. Като благодарност за помощта, Клеопатра му дава 2 000 таланта злато и… му разрешава да види съкровището на фараоните, скрито в Лабиринта — голямо подземие край Мемфис недалеч от Пирамидите. Лабиринтът бил толкова оплетен от коридори и пресечки, че не без основание жреците смятали, че никой не можел да запомни пътя до тайната стая със съкровището, ако не се обучавал за това няколко години. Цезар обаче го запомнил. И го записал след като се върнал в лагера, след което двамата с дядо ми го запомнили наизуст и изгорили картата. Методът на Цезар бил същият, който той използвал в младежките си години, за да хване пиратите — писах, че пак ще се върна на тази случка и се надявам да не си я забравил, читателю! Та Цезар броил пресечките и колоните между тях и запомнил и последователността от завои от входа до мястото, където била тайната врата към залата със съкровището. А на връщане проверил дали точно е запомнил пътя.