Ще продължа с описанието на двата пътя, по които може да се заобиколи страната на партите и да се стигне до Индия и Китай. Може и да е досадно, но е важно. И полезно. Защото тези пътища трябва да бъдат възстановени! А това ще стане много по-лесно, ако се знае откъде са минавали.
Южният път
Ще започна с южния път. Той започва в Александрия и отначало върви по Нил до Коптос малко преди древната столица Тива. Оттам тръгва на изток по сушата през Източната пустиня до брега на Арабския залив144. Именно при възстановяването на този древен път открихме златните рудници на фараоните. Ако трябва да бъда честен, възстановяването на този път, дълъг 120 мили145, е работа на Клеопатра. Ние само го направихме по-удобен и по-сигурен. Клеопатра го възстановява след смъртта на Цезар, когато се връща от Рим и заварва държавата си разорена. Тя възстановява стопанството и търговията в страната и дори започва разработването на порфир. Именно тук, близо до източния край на този път, се намира единственото находище на порфир в света. То е открито и разработено от Клеопатра. По-късно ние поехме управлението му. Има и друг път между Нил и Арабския залив, който започва от най-източния ръкав на делтата на Нил. Той е по-къс, но и по-ненадежден. Още древните фараони са се опитвали да прокарат канал по него, но всички опити са завършвали неуспешно — пясъците бързи са затрували изкопите. Последна го е използвала отново Клеопатра. След битката при Акциум тя решава да избяга от Египет и започва да прхвърля оцелелите кораби от флотата си по него от Нил в Арабския залив. Смятала е с децата си, с богатствата и евентуално с Марк Антоний да избяга в Индия и там да основе нова държава. Дядо ми обаче успява да привлече търговците-набатеи от Петра на страната на Октавий и… корабите са подпалени, а Клеопатра е заловена. Само че успява да се самоубие въпреки добрата охрана.
На морския бряг има две пристанища, наречени Миос Гормос и Береника, до които може да се стигне от Коптос. Между тях има още едно по-малко пристанище, Филотера. Филотера е дори по-близо до Коптос от Миос Гормос и Береника, но пътят през пустинята между Коптос и Филотера е много тежък, и затова обикновено се използват по-дългите, но много по-леки пътища до другите две пристанища. От Миос Гормос и Береника с кораби се потегля по-нататък по море. Общият брой на корабите, които потегляха от тези пристанища всяка година, надхвърляше 400, като канцеларията притежаваше между 250 и 300. Останалите бяха на други сдружения и отделни търговци, които ни сътрудничеха. Корабите потегляха надолу по Арабския залив и спираха в пристанището Адана в Южна Арабия, или Щастливата Арабия. Местното население нарича страната си Хадрамаут146. Ако се продължи надолу по брега, се минава покрай градовете Птолемаида Епитира, Златна Береника, Адулис и Арсиноя, след което се излиза от Арабския залив и се навлиза в Авлитския залив. Всички тези пристанища са основани от гръцки моряци по времето на Птолемеите.
Има и друг път, който върви по източния бряг на Арабския залив. Този път започва от друго пристанище, което също се нарича Береника, а също и Елана, но се намира в североизточния край на залива, точно където той свършва и започва Камениста Арабия147 — именно Береника е източният край на северния път между Нил и Арабския залив, за който стана въпрос по-горе. Източният път е много по-тежък, защото брегът е много по-опасен и пуст. По целия път до изхода в Авлитския залив има само две малки пристанища — Ампелана и Левке Коме. До самата Береника Елана се достига от столицата на царството на Набатеите Петра, така че този път се използува само ако се тръгне от Антиохия и финикийските градове и се мине през Петра. Финикийците са открили този път преди повече от 1000 години и са го използвали активно около 2 века, като са сключили сделка с евреите, през чиито земи е минавал. Част от сделката е била построяването на храма на евреите в Ерусалим, но разказът за това ще бъде в историята на самите евреи. След като са финикийците основали Картаген обаче търговията им се е насочила предимно на Запад, най-вече към Испания и този път постепенно е бил изоставен. А държавата на евреите запада, а след това се и разпада, тъй като остава встрани от главните търговски пътища. Самите набатеи също участват в тази търговия, но предпочитат пътя по суша, който върви успоредно на брега на около 2–3 дни път от него. Този път е известен от поне две хиляди години и макар че е тежък, е по-сигурен от морския, тъй като в пустинята има места с кладенци, които местните племена добре знаят и могат да водят търговците до тях. Около по-големите кладенци има оазиси и селища. Всъщност и самата Петра е такъв оазис сред пустинята. Най-важните селища по пътя по суша от Петра до Авлитския залив, са Тейма, Дедан, който е глвен град на държавата Лихян, Йатрипа, главен град на катаниите, Макораба, главен град на минеите, Мариаба, главн град на химяритите, и Саба, столица държава със същото име. Това всъщност не са държави като тези които познаваме, а територии на племена, които обикалят пустинята около тези оазиси. На изток от тях е Арабия Пустинна — земя, в която никой не живее постоянно и в която само местните племена се осмеляват да навлизат. От Саба пътят слиза до пристанището Муза, което е от източната страна на пролива, свързващ Арабския с Авлидския залив. След като финикийците изоставят морския път от Елана, този път станал толкова важен за търговците от Месопотамия и Сирия, че последният Вавилонски цар Набонид пренесъл столицата си в Тейма и оставил сина си Бел-шат-ицар да управлява Вавилон. И малко по-късно Кир превзел Вавилон.148
145
1 римска миля е 1000 двойни крачки или 1478 метра, следователно пътят е 177,36 км — Б.пр.
148
Доколкото можах да се оправя в цялата географска каша, дето се забърка, Тейма е сегашната Тайма, Йатрипа е сегашната Медина, която наистина до 622 г. се е наричала Ятреб, а Медина се е нарекла след като Мохамед е избягал там от Мека. Макораба пък според мен е самата Мека. Саба пък трябва да е сегашната Сана — столицата на Йемен. — Б.пр.