Когато получихме тези резултати, осъзнах колко голям е светът и колко нищожни сме ние, хората, в него. И започнах да си задавам въпроси, които и преди съм си задавал, но едва тогава си дадох сметка за собствената си нищожност: Защо светът е устроен така? И от кого? А не може ли да бъде друг? Има ли други сетове като нашия?… Често излизам навън нощем и дълго гледам звездите над себе си. Толкова са красиви, но защо светят? Колко далеч са от нас? И откъде са се взели? И въобще какъв е смисълът на всичко това? Защо ни има и нас? Имам достъп до цялото знание, което хората са успели да натрупат, а отговори на тези въпроси не съм намерил. И се сещам за Сократ и неговата сентенция scio me nihil scire161. Само че това първо не е отговор, и второ, съдържа вътрешно противоречие. Щом нищо не знаеш, значи не знаеш, че нищо не знаеш. А излиза че знаеш. А въпросите си остават. И нямат отговори. Дали някой ден някой ще ги намери? Може би след сто години? Или след хиляда? А може би на хората ще им омръзне да питат и накрая ще забравят самите въпроси?162
Малко философия…
А може би самите въпроси нямат смисъл… Защото именно стремежът на хората да си отговорят на въпроса „Защо?“ накрая ги кара да си измислят богове. Неизбежно се стига дотам. Щом се търси смисъл в света около нас, значи някой трябва да го е създал. Иначе той просто няма смисъл. Така се стига до идеята за боговете, които са създали света и правилата, по които той е устроен и се развива. Защото правила явно има. Само дето богове не успях да открия. Никъде. Освен в главите на хората. И съм съвсем сигурен, че ако някой някъде твърди, че е видял бог, значи лъже. Или него са го излъгали. Всъщност на мен самият на няколко пъти ми се наложи да играя такава роля — на бог. Театърът си го биваше, а и беше необходим. И доста съм се забавлявал, докато съм играл ролята на бог. Все пак предпочитам да стоя зад сцената и да дърпам конците на куклите, които си мислят, че движат света, защото той се върти около тях. И когато стане нужда, да изкарам deus ex machina163. А кои бяха куклите-богове? Императорите. А също и Йешуа. Той играеше син на еврейския бог. Но това са други истории, разказът за които ще почака. И без това прекалявам с отклоненията и обясненията. Колкото до въпросите… сега, когато се оглеждам назад, мисля, че съм си задавал неправилни въпроси. Правилните май започват не със „защо?“, а с „как?“. Като престанах да си задавам въпросите „защо?“ много неща си дойдоха на мястото. И боговете станаха ненужни. Защото правилата, по които светът около мен съществува и се променя, показват КАК става това. А не ЗАЩО.164
Разбира се аз не съм първият човек, който си е задавал тези въпроси. Може би трябва да разкажа накратко какво са открили хората преди мен. Най-далеч в търсенето на отговорите са стигнали гръцките философи. А след това са се оцапали… Като малко дете. Ние римляните нямаме философи и никога не сме се занимавали сериозно с философия. Философията обаче се занимава с всичко. Особено с въпроса какво всъщност става в главите на хората, или, с други думи, как мислим и как възприемаме света. И понеже често това, което става в главите на хората определя това, което те правят, или казано направо, мислите и вярванията определят постъпките им, а постъпките им са важни, особено ако касаят сигурността на държавата, ще разкажа накратко и за гръцките философи. Причината, повтарям, е чисто практическа — ако човек иска да предвижда действията на другите, трябва да разбира какви са причините за тях. Тъй като причините са в главите ни, трябва да се разбере как мислим, как вземаме решения, как възприемаме света. И тъй като гръцките философи са се занимавали много с тези въпроси, редно е да им отделя малко място в разказа си. И тъй като сега стигнах в разказа си до момента, в който и аз самият съм си задавал такива въпроси, редно е сега и да разкажа за тях. А ти, читателю ме извини за объркания ход на разказа. Така мога, така го разказвам. И така:
162
Горкият Афраний… Ако знаеше само, че 19 века след него хората наистина ще намерят отговорите и ще забравят въпросите… Даже на Луната ще кацнат и след това ще забравят пътя дотам… Защото няма какво да правят на Луната. Много е скучно там. Никакъв екшън. Никакви приключения. А и прахът и скалите не са нито златни, нито сребърни, Щом няма пари и забавления, какво да правим там? Между другото, 26% от самите американци не вярват, че Армстронг и Олдрин са кацали на Луната. Мислят, че това е бил само един театър, разигран някъде в някакво тайно студио… И наричат цялата история „Шашмата Аполо“. Даже филм си направиха по случая — „Полетът на «Кеприкорн 1»“. Уф, май ставам гаден, така че спирам. — Б.пр.
163
Бог от машината — в античната драма заплетените истории често се решавали с появата на бог на сцената с помощта на специална машина — Б.пр.
164
Браво, Афраний! Точно с това се занимават съвременните точни науки! Отговарят на въпроса „КАК?“ Въпросът „Защо?“ не ги интересува. — Б.пр.