Всичко започнало около 100 години след основаването на Рим165 в Милет. Пак този Милет. Това не е случайно. Милет е бил близо до Лидия и Фригия и е бил морската врата към тези страни. А там малко преди това са измислили парите във вида, в който ги използваме днес. Така че Милет е бил място, където са се разменяли всякакви стоки и… всякакви идеи. И понеже в главите на хората настъпил хаос, някои от тях решили, че е необходимо да се сложи някакъв ред, иначе може да се побъркат. И решили, че от този момент нататък няма да приемат нищо на доверие и ще се опират само на логиката. Никакви богове, никакви стари приказки, нищо нямало да се приема на вяра, а ще бъде проверявано чрез разсъждения дали няма някакви вътрешни противоречия. Ако има — значи трябва да се изхвърли на боклука. Подозирам, че това решение било взето след някоя сериозна кавга в някоя долнопробна кръчма на Милетското пристанище, завършила с няколко пукнати глави и избити зъби. Понеже не си струвало да си трошат главите, пък и зъбите им трябвали за да могат по-лесно да дъвчат мезетата, участниците в кавгата решили по-нататък първо да разсъждават, пък после ако има за какво — да си доизясняват отношенията с юмруци и ритници. Или с каквото там им попадне в ръцете. Така се родила гръцката философия. Тъй като философите се занимават с всичко и имат претенцията да разбират от всичко, което означава и от управление, редно е да им отделя малко място в историята си. Пък и работата ми налагаше да ги познавам по-отблизо. След малко ще кажа и защо.
Първият голям философ бил Талес, който естествено бил от Милет. Талес е бил практик, човек, който се е занимавал с всичко, което помага някаква работа да се свърши по-бързо, по-добре и с по-малко усилия. Той е първият грък, който е успял да предскаже слънчево затъмнение. Това станало на 28 май 169 година166. На същата дата станала битка между мидийците и лидийците, която спряла след като армиите изпаднали в ужас от затъмнението. Именно затова и това затъмнение е толкова известно, а също и Талес. Тъй като предсказването на затъмнения е сложно, а и ние използвахме това явление — вече споменах един случай по времето на Тиберий, а в историята на Йешуа ще разкажа за най-важния такъв случай — ето накратко как става това: още древните вавилонци открили, че през много дълъг период от време, 6558 дни и 8 часа, или 18 години, 11 дни и 8 часа, затъмненията се повтарят. Този голям период от време се нарича Сарос, или повторение на гръцки. Всъщност отначало цикълът се е наричал с вавилонското име на числото 3600, или 60×60, който звучи по подобен начин. Периодът е почти два такива сароса по 3600 дни, но името е останало. Причината за този период е, че движението на луната е свързано с три цикъла: на фазите, на пресичането с пътя на слънцето, и на отдалечеността от земята. Саросът е всъщност общият период, и включва 223 фазови периода, 242 възлови периода и 239 периода на отдалечаване. Не зная какви са причините за тези периоди. Знам само че ги има и мога да ги използвам.167 Така, като знаем точното настъпване на затъмненията за един период, можем да го предскажем за следващия. Или за предишния. Или направо за няколко периода напред или назад. Вавилонците са правели точно това. И ние го правим. Талес е първият грък, който е използувал този цикъл. По този начин той показал на останалите гърци, че тези явления не са прищявка на боговете, а нещо, което може да се пресмята и следователно и да се предсказва. Този цикъл е бил известен и на Метон, който също е живял по това време. Много хора са използвали умението да предсказват затъмнения за свои цели. Ние не правехме изключение. За да те убедя в ползата от това знание, читателю, че ти кажа, че на 20 септември 423 година168 македонската армия е наблюдавала пълно лунно затъмнение, а също и персийската. Така войниците на Александър са били сигурни, че ще победят, а персите, и по специално Дарий — че ще загубят, защото Луната се се смятала за покровителка на Персия, а Слънцето — на Гърция и Македония. Явно в щаба на Александър са знаели за затъмнението, а също и за суеверието на Дарий, защото той умишлено се бави две години след битката при Иса, преди да даде главното сражение на Дарий на 1 октомври — само 11 дни след това. Това затъмнение обяснява почти двегодишното мотаене на Александър във Финикия и Египет, след което изведнъж подкарва армията през май от Египет в бърз марш към вътрешността на Азия. И наистина Дарий се държи като страхливец и обречен човек и по време на сражението, и след него. Има още един „дребен“ детайл. Преди самата битка Парменион, който явно „не е бил в час“ предлага на Александър да нападнат персийската армия през нощта. Парменион просто се е стреснал от многобройния противник — армията на Дарий е била около 10 пъти по-голяма, и е предложил съвсем разумна тактика в тази ситуация — нощните нападения обикновено внасят хаос в противниковия лагер, особено ако армията му не е добре обучена, и по този начин Парменион е разчитал да изравни силите! Александър му се надсмива, като казва че не краде победите си. След което ляга да спи, като на другата сутрин едва са го събудили! Това поведение не е билослучайно. Александър е знаел мног добре за настроенията в двата лагера след затъмнението и ги използува безпогрешно! Мисля че казах достатъчно по въпроса, така че спирам. А теб ако те интересуват подробностите, можеш да ги прочетеш в историята на Птолемей.
167
Има си хас да знаеш причините! Задачата за движение на Луната е частен случай на задачата за трите тела в небесната механика. Нютоновата механика позволява да се реши точно задачата за две тела. В общия случай за 3 и повече тела не може да се намери решение в явен вид. Решението се търси във вид на безкрайни степенни редове, обикновено по параметъра време, които описват другите параметри на движението на тялото — в конкретния случай на Луната, и въз основа на наблюденията се определят конкретните числови коефициенти на достатъчен брой членове, осигуряващи необходимата точност. Толкова. Който разбрал-разбрал, който не е — много му здраве! Важното е, че има периоди и че те могат доста точно да бъдат определени чрез наблюдение и използвани за предсказание. — Б.пр.