Та да се върна на Талес. Освен че е бил практик, той се е интересувал и от устройството на света и от причините той да бъде такъв а не някакъв друг. Основното твърдение на Талес, поне както ни го предават по-късните автори и по-специално Аристотел, е: „водата е най-доброто“. Смисълът на това твърдение според Аристотел е, че всичко останало се състои от вода. Талес е бил смятан за един от седемте мъдреци на Елада и е бил известен с това си твърдение. Ще завърша с Талес, като разкажа една история за него: ведъж през нощта Талес така се зазяпал в звездите по нощното небе, че не видял ямата на пътя и паднал в нея. Една жена, която живеела наблизо и чула виковете му, го издърпала, като не пропуснала да отбележи, че е по-добре човек да гледа в краката си, отколкото в звездите, защото може да падне в ямата…
Следващите двама известни философи също са милетци — Анаксимандър и Анаксимен. Анаксимандър също твърдял, че всичко произлиза от една субстанция, но че тя не е водата. Анаксимен пък твърдял, че това е въздухът. Следващият интересн чешит в групата на философите е Питагор. Той не е от Милет а от Самос. По онова време Самос е бил търговски съперник на Милет и е бил управляван от тирана Поликрат. Поликрат е бил голям разбойник, но и умен държавник, и е покровителствувал изкуствата и занаятите на острова си. Анакреон например е бил негов дворцов поет. Обръщам внимание, че философия и философи има там и тогава, където и когато има търговия, пари и свободни хора. Така е и по-нататък с Атина от времето на Перикъл и след него, когато градът става силен и богат. Питагор обаче нещо се сдърпал с Поликрат и се изнесъл в Кротон. Интересното е, че това е станало малко преди Кротон да разруши съседния Сибарис една година преди установяването на нашата Res Publica169. Питагор е бил много странен тип, който е вярвал в прераждането на душите, тоест бил е последовател на учението на Орфей, и поради това е налагал на последователите си цял куп ограничения и забрани, като например да не се яде боб. Питагор е вярвал, че основата на света не е водата, въздухът или някаква друга субстанция, а числото: всички неща са числа! Колкото и щура да изглежда тази идея, все пак важното в нея е, че с помощта на математиката човек може да опише света. Оттогава много философи и математици се опитват да сведат всичко около нас до математика. Само че… само че още в отношението на отсечките в квадрата последователите на Питагор се натъкнали на несъизмеримост: отношението между дължините на диагонала и на страната не се изразява с цели числа. Когато един от учениците на Питагор открил тази работа, останалите го удавили, защото разрушил хармонията на числата!170 По-късните философи продължават с опитите си да обяснят света, като постепенно от описание на предметите и явленията около нас преминават към отношенията между тях и хората, както и на отношенията между самите хора. Ние римляните никога не сме се занимавали сериозно с тези неща — за нас отношението между държавата и нейните граждани е нещо зададено и свято и не подлежи на подобрение, още по-малко пък на критика. И фактът, че ние имаме толкова успешна държава, е достатъчно основание за това само по себе си. При гърците отношението между държавата и хората винаги е било проблем, и то голям. Всъщност в Гърция са изпробвани всички мислими форми на управление. И всички са се провалили. И това е трябвало да бъде обяснено. Затова и постепенно гилософите започват да се занимават основно с това — да търсят идеалното устройство на обществото и на държавата. Всъщност обяснението е съвсем просто и аз вече госпоменах — в основата на нашата държава и на нейния успех е отношението между гражданите и самата държава. Нарича се dignitas. Само че това за гърците е отвлечено понятие и празна работа. Те си представят държавата като някаква машина, която трябва да бъде добре конструирана и добре поддържана, за да работи добре. А хората са само лостчета, греди, въжета, зъбци и други такива чаркове. Затова и държавите им са такъв боклук, а те продължават да се джавкат чия машина, т.е. чия държава, е по-добра. Та основната работа на философите малко след Питагор е да търсят най-добрата конструкция на държавната машина! Първият, който „преуспява“ в тази работа, е Сократ. Той не е оставил след себе си нито едно произведение, и за него и за възгледите му знаем само от разказите на други автори, основно от Платон. Всъщност Сократ основно е критикувалсъществуващия модел, затова и накрая си е отнесъл смъртната присъда. Истинските „творци“ след него са Платон и Аристотел. Няма да се занимавам подробно с възгледите на философите от Сократ нататък — книгите на Платон, Аристотел и останалите се намират почти във всяка библиотека. Ще спомена само това, което ни касаеше в работата. А именно възгледите на философите за държавата и управлението. В най-завършен вид тези възгледи са изложени от Платон в неговия диалог „Държавата“. Та според Платон — а след него и според повечето философи — идеалното устройство на държавата е такова, в което цялото население е разделено на три големи групи: първата, най-малката, е на философите, които управляват всички дела в държавата, втората е на войниците, които пазят държавата от външни врагове и от третата група, а третата и най-многобройна група са останалите граждани, които се трудят за благото на държавата. Всъщност третата група представлява държавни роби. В тази идеална държава няма място за поети например — те се забраняват със закон. Е, ако можех, щях да попитам този умник какво щяха да представляват гърците без Омир. Няма да се занимавам с всички дивотии, описани от Платон — ако те интересуват наистина, просто вземи този бисер на човешката простотия и го прочети. Защо го споменавам след като смятам, че е боклук? Ами защото вече 5 века всички философи са убедени, че именно това устройство на държавата е идеалното. Сенека дори съвсем сериозно смяташе да започне преустройство на държавата по образец на Платон след като отровиха Клавдий и той стана наставник и съветник на Нерон. Да не припомням как свърши всичко, включително и за самия Сенека. Аристотел по подобен начин е напълнил главата на Александър с простотии и той накрая започва да се държи като жив бог. Дори само тези примери показват колко нелепи и опасни са възгледите на философите за устройството на държавата. А те съвсем не са единствените. Евреите известно време след бягството си от Египет са били организирани в държава по начин, близък до този описан от Платон, само че върхушката не е била от философи а от жреци, които са се наричали съдии и пророци, но смисълът е същият. И накрая са се превърнали в народ с извратени възгледи за живота и света около себе си — както философите се смятат за най-достойни да управляват държавата, така и те се смята за богоизбран народ, който един ден трябва да владее останалите народи. Включително и нас, римляните! По-подробно ще разкажа за тях по-нататък, а сега се опитвам да ти обясня, читателю, че идеи, подобни на Платоновите и на останалите философи, могат да докарат на държавата страшни неприятности, защото объркват ума на хората и ги карат да правят неща, които иначе никога не биха правили. Напомням, че Сенека побърка Нерон с щурите си идеи за управление и резултатът се видя много добре. Та затова се и занимавам с тези простотии — защото философите имат претенциите да разбират от всичко, особено от упревление. Само че ако ги остави човек да управляват, ще съсипят държавата преди да разберак какво всъщност означава да я управляват.
169
Напомням че Републиката е основана през 509 г. пр.н.е., поне според официалната версия на Афраний. — Б.пр.
170
Явно Афраний има впредвид, че квадратният корен на числото 2, който е въпросното отношение, не е рационално число, т.е. не е отношение на две естествени числа. Доказателството е тривиално и наистина е било добре известно и в древността. — Б.пр.