Все пак нещата с философите не са толкова лоши. Между писанията им има и наистина добри неща, но човек трябва доста да се порови, за да ги открие. Редно е да кажа и за собствените си философски предпочитания. Любимият ми философ е Демокрит. И Платон, и Аристотел са го мразели и са искали всичките му произведения да бъдат изгорени. Защото учението му не пасвало на глупавите им теории. Е, дядо ми изпълнил желанието на тия тъпаци. При пожара в Александрия всичките 67 книги на Демокрит „изгорели“. И сега само хората с достъп до тайната ни библиотека могат да го четат. А от него има какво да се научи. Препоръчвам ти, читателю, да го прочетеш. Тук ще спомена само две негови твърдения: първото е, че на света няма нищо освен празно пространство и атоми. Второто е, че всичко на този свят е резултат от случайност и необходимост. Демокрит за мен е последният истински философ, защото ясно е разбирал мястото на човека в света около него. Или поне се е опитвал да го разбере. След Платон и Аристотел всички философи започват с човека и свършват с човека. За тях човек е мярка на всички неща. Само че тази мярка е много дребна. И рзсъжденията и изводите, до които стигат тези глупаци, също са дребни. И понеже светът си съществува преди хората и независимо от тях и от техните „философски“ напъни да го разберат, те неизбежно стигат до задънената улица на въпросите „Защо?“. И аз съм допускал тази грешка. Както вече си признах преди малко. Демокрит показва, че правилните въпроси започват с „Как“, а не със „Защо“. И разбира се, човекът според него си е само едно любопитно животно, което съвсем не е мярка на всички неща. И съвсем естествено Платон, Аристотел и цялата пасмина около тях са мразели Демокрит заради тези негови твърдения.
Отново по Южния път
Е, добре де, омръзна ми да се занимавам с философите и теориите им, пък и времето ми изтича, а имам още доста за разказване, затова спирам с философията и се връщам към географията. По-точно към описанието на пътя, по който коприната идваше при нас. Иначе ще заприличам на оная стоножка от приказката, дето се замислила какво прави седмият й ляв крак, докато си движи петия десен и… накрая забравила как се ходи. Всички днешни философи са такива. От много мислене накрая не могат собствените си сандали да завържат. А сега ще се върна на описанието на Южния път. На север пътят продължава покрай брега на Арабия Феликс, който тук е пуст, тъй като липсва вода и нищо не расте. Единственото пристанище в Авлитския залив, след като се излезе от Муза, е Адана172. След това пътят продължава покрай земите на Сахалитите, след което навлиза в Еритрейско море, край страната на оманитите173. При северния край на Арабия пътят отново се разделя. На запад се навлиза в персийското море, което има формата на голяма амфора с тясно криво гърло. На изток продължава покрай южния край на Партия, който по тези места е пуст, и продължава до великата река Инд, която дава името на Индия. Пътят от Инд до персийското море и до реките Тигър и Ефрат е открит за гърците от Неарх — флотоводеца на Александър — и оттогава вече повече от три века се използва редовно от тях, а от около 100 години и от нас. Всъщност друг грък, на име Скилакс, е създал редовните морски пътувания между Инд и Персийското море два века преди Неарх, но той е бил на служба при Дарий Първи и е направил това по негова заповед. Вече споменах, че Дарий превзема Индия и й налага годишен данък от 350 таланта злато.
Стигне ли човек до Инд — вече е в безопасност, защото е подминал Партия и опасните ветрове. Оттук може да се продължи нагоре по реката във вътрешността на Индия или да продължи покрай индийския бряг, който малко след вливането на Инд в Океана завива на югоизток. По Инд може да се мине през град Патала и да се продължи нагоре до Таксила. От Таксила пътят поема на запад през Пурушапур174, преминава през прохода, известен като врата на Индия175, Ортоспана, Александрия Кавказка, пресича Паропамисадите176 и стига до Бактра177. От Бактра пътят продължава на север до Мараканда178, където се съединява с пътя от Партия през Антиохия Маргиана, и тръгва на изток през Александрия Есхата към планините, зад които пътят продължава до Китай. Има и друг път от Бактра на изток направо през планините, но той е много по-труден. Зад тези планини пътят се спуска в град Кашгар, на изток от който се намира огромна пустиня, оградена от север и от юг от огромни планини. Пътят от Кашгар се разделя на северен и южен и минава по края на пустинята покрай планините. По южния път се минава през градовете Яркенд и Хотан, а по северния през Аксу, Куча, Карашар, Турфан и Хами. Двата пъта се събират на края на пустинята в малко градче, Дун-Хуан, което е най-западният край на китайската държава. Оттам той продължава по територията на Китай и е защитен на север от огромна стена, която продължава от Дун-Хуан на изток чак до морето, което служи за източна граница на Китай. Стената пази не толкова пътя, колкото самия Китай от дивите племена на север, но за тях ще разкажа в разказа си за северния път. А самият южен път минава през градове, които са всъщност военни лагери и носят странни за нас имена: Цзюцюан, Чжанъе, Увей, Ланчжоу, Лунси, и свършва в столицата на Китай, град Чанан. След размириците в Китай, които започнаха около 766 година и продължиха над 20 години, столицата беше преместена още около 200 мили на изток, в град Лоян.179 Това огромно разстояние от устието на Инд до столицата на Китай всъщност преминава през територията само на две страни. Цялата страна от Оксианското езеро180 през Бактра и Таксила до Патала и устието на Инд на юг и до крепостта Дунхуан на изток е територия на една държава, известна на околните народи по народа, който я е създал — държава на кушаните. Всъщност кушани ги наричат индийците, а те самите се наричат юечжи. Започват да се преселват от изток по тези места преди около 200 години, след като загубили една много дълга и тежка война с народа хун-ну. Те враждуват с партите, макар че и едните и другите избягват преките сблъсъци, така че ние като врагове на партите сме добре приети по тези места, още повече че не представляваме заплаха за този народ — прекалено сме далеч едни от други. Допреди 200 години те са живели само на изток от високите планини, но малко след третата война с Картаген181 ги преминават и завладяват Бактрия и Согдиана, а след това продължават на юг и слизат и в Индия, като завладяват цялата долина на Инд.
179
Дадох имената така както ги намерих по справочниците и историческите атласи, защото транскрипцията им си е отврат, а и не съм сигурен дали самият Афраний я е знаел правилно. Колкото до римската миля, тя е дълга 1000 двойни крачки и се приема за равна на 1478 метра, или грубо километър и половина. — Б.пр.