Пътуването по Инд обаче не е единственият път от юг към Китай. Ако вместо да се навлиза в Инд се продължи покрай брега на изток, се стига до пристанището Барбарикон, или Бхригукачха, което вече е в страната на Вакатаките. Това пристанище е крайният пункт за повечето ни кораби, пътуващи на изток. Оттам пътят завива на юг и след около една седмица се достига най-южният край на Индия, до страните Керала, Пандя и Чола.
На югоизток от тези страни има голям остров, приблизително три пъти по-голям от Сицилия, с формата на яйце и свързан с Индия с верига от малки островчета. Островът се нарича Тапробан182 и това е най-далечното място, до което достигахме на изток по море. Тук се срещахме с търговците, които докарваха коприната от Китай по море. Това е приблизително средата на пътя по море между нас и Китай и тук имахме отделна малка организация със свой наместник, която се занимаваше с търговията и събирането на сведения. Оттук пътят продължава на североизток покрай източния бряг на Индия, където се намират страните Андхра и Калинга. Последното голямо пристанище в Индия е Тамралипти, което се намира в делтата на другата голяма река в Индия, Ганг, в държавата Магадха. Оттам пътят завива на югоизток и заобикаля много земи, след което отново тръгва на североизток и накрая достига южната част на Китай. Тази част от пътя обаче ни е позната само от описанията на други търговци, така че сведенията не са много надеждни. Сигурни сме само, че пристанището, в което свършва пътят, се нарича Фанюй.183
Ще завърша описанието на южния път с неговото западно разклонение в Персийското море. Южният край на това море е осеян с малки островчета и скали, пуст е и неплодороден. По средата на южния му бряг има голям полуостров и до него един остров колкото Илва, който е с удобно пристанище и там поддържахме постоянен свой лагер до смъртта на Клавдий. Земята тук е неплодородна и много рядко населена, така че и търговия почти няма. Причината да поддържаме този лагер беше, че оттук лесно влизахме и излизахме в Партия. За разлика от западните си граници с нас партите въобще не охраняват държават си от юг, тъй като племената тук не представляват никаква опасност за тях, а са и толкова бедни, че няма какво да им се вземе. В действителност на северния бряг на Персийското море се намират областите Персида, Елимаида и Харакс, като се пътува от входа му на изток до най-западната му част. Трите области си имат собствени владетели и само плащат данък на царя на Партия, но иначе са самостоятелни. Което пък означаваше, че тези области не са добре наблюдавани и охранявани. Ние се възползвахме от това, като срещу минимални подаръци и храна си осигурявахме надеждни водачи и шпиони. Именно оттук влизахме и излизахме в Партия за по-важните си операции срещу партите. Издръжката на този лагер не беше малка, тъй като всичко се прекарваше по море и пътят беше около 50 дни, но разходите се оправдаваха напълно. Тук нямахме нито един провал или неуспех.