Тъй като събирахме сведения за всяка страна, не подминахме и тези краища. Оказа се, че преди около 4 000 години тук земята е била много по-плодородна и многолюдна. Била е известна като Дилмун. Именно този край е прародината на древните шумери. Когато дъждовете тук намалели и земята станала неплодородна, те започнали да се преселват на север в Месопотамия, която по онова време била едно голямо блато. Първият град, който шумерите основали преди около 3500 години, бил Ериду, на южния бряг на Ефрат където реката се вливала в морето. Сега това място е навътре в сушата, но тогава е било морски бряг. Постепенно шумерите се разселвали нагоре по течението на Ефрат, а после и на Тигър, като пресушавали блатата и ги превръщали в обработваема земя и основавали нови градове. В един момент земята, която можели да усвояват свършила, а населението продължило да расте. И тогава градовете започнали да воюват помежду си. Подобно нещо станало и в Египет, при това по същото време — преди около 3500 години. Така започнала историята — с глад и суша, пресушаване на блата, и накрая с войни поради недостиг на земя. Разликата между Египет и Месопотамия е, че в Египет за около 500 години страната се обединила от един владетелел — Менес, а в Месопотамия това станало едва около 1500 години по-късно. Подобни неща са станали на още две места — край река Инд и край една друга река далеч на Изток, където също се създава голяма държава — Китай. За Индия и Китай знаем по-малко, но едно нещо разбрахме със сигурност — и на четирите места този процес е започнал приблизително по едно и също време — преди около 4000 години, и навсякъде е започнал със суша и глад, а е завършил със създаване на напоителна система, писменост, религия, държави и войни за земя.
През 793 година184 успяхме да открием пряк път през морето направо за Индия. Направи го Хипал, един гръцки моряк на служба при нас. Той успя да открие по какъв начин ветровете в открито море зависят от сезона и по този начин югозападните ветрове, духащи през едната половина на годината, се използуват за пътуване от Египет до Индия, а североизточните, които духат през другата половина на годината, се използуват за връщане. Прекият път сега започва от Адана, върви на изток до остров Диоскуриада185, след което продължава през морето до южния край на Индия.
Кратка история на Индия
След като разказах за южния път, редно е да разкажа накратко и за Индия. Това е необходимо, тъй като в момента в Индия изтичат около 100 милиона сестерции годишно. Това е с около една трета повече, отколкото среброто, което се добива в Испания. Вече обясних какви са проблемите с парите, тук ще отбележа, че има опасност не само златото, но и голяма част от среброто ни да изтече извън страната, най-вече в Индия. Ако искаме това да не стане, трябва да знаем къде отива то и как можем да спрем или поне да намалим това изтичане. А това знание започва с историята и географията на страната. Така че се налага да разкажа макар и накратко някои неща за Индия.
За тази страна обикновеният римлянин знае малко. При това истината е смесена с най-невероятни измислици и фантазии. Например наистина има птици, които могат да се научат да говорят като малко дете — ние дори сме докарвали такива! — но приказките за мравки, които уж били големи колкото лисици и копаели златен пясък, са пълна глупост. Голяма част от тези измислици се основават на разказите на Мегастен, който е бил пратеник в Индия по времето на Селевк и е описал много от чудесата на Индия. Само че обикновеният римлянин не прави разлика между необикновени, но реални неща, и измислиците на моряците по пристанищата, когато обърнат по някоя чаша вкиснато вино и започнат да се надлъгват кой какви чудесии е видял. А разказите на Мегастен са си точно такива. Надявам се, вече съм изяснил, че в нашата работа не разчитаме на подобни „сведения“, затова ще разкажа по-подробно истинската история на тази необикновена страна. Тя е важна, за да се знае с какви хора си имаме работа там, а търговията ни с Индия е много голяма. Изтичането на римското злато и сребро натам — също!