Цялата територия от Бористен и Хипанис на север от Евксинския понт201 чак до Китай представлява смесица от степ, пустини и планини. Само територията на север от Евксинския понт и около реките е годна за земеделие и всъщност това е била житницата на гърците за много време — вече споменах за това. На останалата територия хората се препитават основно с отглеждане на добитък и така е чак до Китай. Именно затова и тези територии са слабо населени — около 20 пъти по-рядко, отколкото в страните, където земеделието е развито. Това не означава, че хората са по-диви или по-глупави. Просто природата им налага някои много жестоки ограничения. Въпреки че са разделени от големи пространства на различни племена, те имат много близки обичаи и език и често се обединяват в големи племенни съюзи. Именно тук, на тези територии, е бил опитомен конят и земеделските племена така ги и познават — като конни народи. Племената са обединени в големи групи: язиги между Хипанис и Бористен, роксолани от Бористен до Ра. Двете племена са известни под общото име сармати. На юг от роксоланите между Евксинския понт и Хирканско море и на изток от Ра живеят алани, потомци на някогашните скити. На изток от аланите, зад дъгата от високи планини, за която вече писах, живее една много голяма група племена, наричащи се хунори, а китайците ги наричат хун-ну, или сюн-ну. Историята на Китай е свързана с тях от повече от 1000 години. Голяма част от коприната, която е достигала до нас, е всъщност част от данък, който китайците са плащали на тези племена. Те пък разменяли част от нея за други стоки с племената на запад от тях. По-късно търговците от Бактрия поемат по-голямата част от търговията на хунорите на запад.