Китай
Сега ще разкажа накратко историята на Китай, а след това и историята на тези племена. Причината надявам се е ясна — да изясня откъде и как е възникнал проблемът ни с коприната.
Ще разкажа историята на тази страна такава, каквато успяхме да я възстановим от историческите записки на самите китайци. Като знам колко са достоверни нашите истории — например Тит Ливиевата — се съмнявам в доста от нещата, които научихме, но въпреки това ще я разкажа такава, каквато я разказват самите китайци. Все пак по-добре да знаем изкривена и дори явно фалшифицирана история, отколкото никаква. Освен това Китай освен че е далеч от нас и поради това е трудно достъпен, е и много добре пазен от чуждо проникване. Така че тези сведения едва ли скоро ще бъдат допълнени!202 Основният ни източник беше едно произведение, наречено „Ши цзи“, или „Исторически записки“. Тези „записки“ са написани от китаеца Съма Цян преди около 200 години по поръчка на тогавашния император У Ди. Имат 130 книги, или раздела, и са групирани в 5 категории: „Основни записки“, или Бан Цзи, в които се разказва за най-важните деяния на владетелите от различните династии, „Истории на наследствените домове“, или Ши Цзя, за най-важните местни владетели и аристократи, нещо като нашите патриции, „Жизнеописания“, или Ле Чжуан, представляват биографии на исторически личности, „Трактати“, или Шу, и „Таблици“ или Бяо, в които е съставена хронология на събитията от китайската история. Това произведение наистина много напомня Тит Ливиевата Ad Urbe Condita с нейните 142 книги! И е написана по същите причини, които вече изясних. Така че, — повтарям! — тази история сигурно е измислица в по-голямата си част, но по-добре такава, отколкото никаква! Пък и човек с малко повече опит започва да разбира истината зад красивите измислици. Не случайно разказах истинската история на Рим през ранния му период — оставям на теб, читателю, да я съпоставиш с историята на Тит Ливий и да си направиш изводите. Затова и ще разкажа накратко историята на Китай такава, каквато я разбрахме. Още повече, че е доста поучителна. А и ни струваше много усилия, за да я научим.
Самите китайци са майстори на шпионажа и много добре знаят как да се пазят от чужди шпиони. За да добиеш, читателю, поне бегла представа за това как китайците гледат на събирането на сведения, ще цитирам тяхната кай-известна книга за военно изкуство. Тя беше преведена цялата и изучаването й беше част от задължителната подготовка на офицерите от канцеларията, така че можеш да я намериш в библиотеката и да я прочетеш. Самите китайци я изучават много внимателно и я учат наизуст. Книгата се нарича Пин Фа, което означава „Изкуството да побеждаваш“. Написана е през 244 година203 — точно по времето, когато Брут и Колатин изгонват Тарквиниите и установяват Res Publica в Рим! Написал я е един китайски пълководец — Сун Цзъ, който е служил в държавата У. Ето някои от правилата на Пин Фа:
• Сто ляна сребро, похарчени за информация, могат да спестят 10 000 ляна, похарчени за война.
• Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се страхуваш и от стотици битки.
• Ако познаваш себе си, но не познаваш врага, всяка победа ще ти носи и поражение.
• Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ти си глупак и ще бъдеш разгромен във всяка битка.
Е, мисля, че става ясно, че разузнаването е на почит сред китайците. А как се прави тази работа според тях?
Според Пин Фа има пет вида шпиони:
1. местни жители;
2. правителствени чиновници на врага, които могат ба бъдат убедени да запазят поста си, като променят лоялността си;
3. вражески агенти, които могат да бъдат убедени да преминат на другата страна и да бъдат използувани след това като източници за информация от противника или за предаване на фалшива информация на самия него;
4. шпиони, които извършват шпионаж срещу врага като средство за заблуда. Те са принесени в жертва, за да предадат на врага фалшива информация. Обикновено те самите не знаят, че са такива и се пращат да бъдат умишлено заловени и екзекутирани от врага;
5. шпиони, изпратени да следят за живота на противника, които оцеляват след края на операцията и се завръщат с информацията, която са успели да съберат.
А ето и какви трябва да бъдат самите шпиони според Пин Фа:
За шпиони трябва да се вербуват интелигентни хора, които изглеждат глупави, които имат вид на податливи, но крият силата в сърцето си, мъже, които са силни, жизнени, твърди и смели, които говорят добре и за най-прости неща и могат да издържат и на глад, и на студ, и на мръсотия, и на унижение.
202
Прав си, Афраний. Чак след 12 века Марко Поло ще донесе нова информация на Запад за Китай. И ще го сметнат за фантазьор и ще му лепнат прякора „Месер Милионе“! Всъщност самата дума „милион“ става популярна именно благодарение не книгата на Марко Поло, която се е казвала „Милионът“. — Б.пр.