Вече почти 6 века китайците спазват тези правила! И затова е практически невъзможно да се проникне в тази страна. Ние успяхме да проникнем там само защото един узурпатор, наречен Ван Ман, завзе властта през 762 година204 и първата му работа бе да освободи всички роби и веднага след това започна реформи в държавата. Така в продължение на 16 години в Китай цареше пълен хаос до 778 годона205. Именно тогава успяхме да проникнем в тази страна и да съберем сведенията за нея. А също и да откраднем тайната на коприната. Сега ще разкажа по-подробно както за Китай, така и за самата коприна.206
Историята на Китай започва около 2000 години преди основаването на Рим207. Според самите китайци първият им император е започнал царуването си 1944 години преди основаването на Рим208, но това е една много стара легенда и датата е много съмнителна. От друга страна обаче китайците открай време не само са имали календар, но и много добре са можели да предсказват слънчеви и лунни затъмнения. Според една тяхна история например, 1384 години преди основаването на Рим209 през есента станало пълно слънчево затъмнение, за което придворните астрономи Хи и Хо не предупредили предварително. И императорът Чун Кан заповядал да им отрежат главите. Задето не си свършили съвестно работата. Така че може и горната дата, която китайците приемат за начало на своята история, да е вярна.
Самата история започва на място, където една река — Вей-хъ, се влива в друга по-голяма — Хуан-хъ. Хуан-хъ означава „Жълтата река“ — от хуан — жълт, и хъ — река, и тя наистина е жълта през по-голямата си част, понеже разтваря по пътя си много жълт фин пясък. Пясъкът е толкова много, че не само променя цвета на реката, но и ако го налеем в съд и го оставим да се утаи, ще видим че частта му е над една шеста от обема на водата! Разбира се, в различните участъци и в различните годишни времена тази част се променя, но средната стойност рядко пада под една шеста. На мястото, където Вей-хъ се влива в Хуан-хъ, самата Хуан-хъ завива рязко — до този момент тече на юг, а на това място завива рязко на изток, накъдето тече и Вейхъ, и продължава докато се влее в Източния океан. Поради многото пясък, който Хуан-хъ носи, наносите които тя образува са много големи и реката често променя руслото си. Историята на Китай всъщност е до голяма степен история на борба с тази река, която дава живот, но и го отнема. Според легендите всичко започнало от сто семейства, които нарекли страната си Джунгуо — Средната земя, а себе си босян — стоте семейства, или още хан, което ще рече черноглавите. Това име се използува за да се противопоставят на Хун Мао — червеноглавите, или рижите дяволи, с които китайците непрекъснато воювали. Името Хун по-късно било пренесено и за хунорите, или хун-ну, за които вече споменах. Първите китайски царе били легендарни и се смятат за божества: Тиен-хуан — небесен цар, Ди-хуан — земен цар, и Жен-хуан — човешки цар. На Тиен-хуан се приписват създаването на гателското изкуство и на рибарските мрежи. След тях идват петима други царе, а след тях идват нови трима, наречени „съвършени владетели от древността“. Първият бил мъдрият Яо, който избрал за свой приемник не свой син, а способния и енергичен Шун. По времето на Шун Хуанхъ заливала цялата територия на Джунгуо и Шун обявил, че ще предаде управлението на този, който успее да спаси страната и народа от потопа. Това направил Великият Юй, който организирал хората и построил система от канали, дренажи и диги, които задържали Хуанхъ в коритото й. 13 години се борел Юй с реката, като бил толкова отдаден на тази работа, че дори не се отбивал в родната си къща, когато минавал покрай нея. Но накрая успял да овладее реката. Така Юй станал владетел. Според легендата това е станало 1502 години преди основаването на Рим210 Въпреки традицията Юй бил наследен не от най-способния човек в Джунгуо, а от сина си Ци осем години по-късно211, който се смята за първия цар от легендарната династия Ся. По това време китайците вече със сигурност са познавали коприната. Според легендата съпругата на един от първите легендарни царе толкова скучаела, че започнала да бели пашкулите на копринените буби. Неусетно засукала мъха в нишка, опитала се да я скъса, но си срязала пръста и така се разбрало колко здрава е копринената нишка. Оттогава китайците започнали да събират, а по-късно и да отглеждат особените гъсеници, които изплитат пашкула, от който се преде коприната. Но да се върнем към историята на Китай. Първата династия Ся имала седемдесет царе и продължила 431 години. Последният цар на тази династия се казвал Цзие и бил свален 1013 години преди основаването на Рим212. Князът, който го свалил, станал следващия цар на Китай и основал втората династия Шан, която по-късно била наречена Ин. Втората династия продължила 644 години и имала 28 царе. Завършила 369 години преди основаването на Рим213 — 61 години след падането на Троя според хронологията на Ератостен214. По време на династията Ин китайците усвояват леенето на бронз. Тъй като са прескочили обработката на мед, а и усвояват леенето на метал много по-късно от другите народи, явно са се научили от някой друг народ. Пак по времето на тази династия китайците оформят и писмеността си, която е много по-различна от нашата. Прилича по идея на египетските йероглифи, тъй като отделните знаци представляват цяла дума или част от дума, но знаците са съвсем различни. Тъй като знаците не означават звуци, а понятия, те са много повече от нашите букви и се изисква доста време, за да бъдат научени, но пък за сметка на това могат да бъдат разбирани, без да се знае произнасянето на самите думи! Аз самият съм виждал случаи, когато китайци от различни краища на страната, чиито диалекти са съвсем различни и не могат да се разберат с думи, се разбират, като всеки от тях изписва това, което иска да каже на другия! Именно писмеността, оформена по време на тази династия, е запазила Китай, тъй като при следващата династия, за която ще разкажа, Китай фактически се разпада на много голям брой самостоятелни държави — според историческите записки на самите китайци по едно време били 1855!215, — които само формално се подчинявали на царя на Китай. Ако не са имали обща за всички писменост и култура, вероятно е нямало да оцелеят през този период.
206
Използвам името Китай, тъй като страната е известна на нас именно с това име. Всъщност думата „Китай“ е съвсем неправилна, това в действителност е име на едно племе — кидани — владяло северен Китай през 10 и 11 век — т.нар. Династия Ляо 907 (или 964?) — 1125 година. А името, с което страната е известна на Запад — China — идва от персийското име Чин. То пък идва от името на страната Цин, която обединява Китай в края на 3 век преди новата ера. Римляните са наричали страната Серика. Афраний използва името Хан — явно има впредвид династията Хан, по името на която се натича и страната, след като уточнява, че именно така наричат себе си китайците — виж по-нататък. Всъщност самите китайци в момента наричат страната си Zhonghua Renmin Gongheguo, или по-кратко Zhong Guo, а освен това използват и други имена — например Цъфтяща — Хуа. Тъй като и Хан, и Серика са ми чужди, а вариантите на Чун Куо или както там се наричат самите китайци още повече, реших да използувам името, с което съм свикнал. — Б.пр.
214
1183 г. пр.н.е. Дълго време 1122 г. пр.н.е. е била традиционната дата за падането на династията Ин, но напоследък се приема, че това е станало през 1045 г. пр.н.е. Лично за мен няма никакво значение коя от тези дати е вярна — Б.пр.