Следващата династия се е наричала Чжоу и се дели на няколко периода: Западна Чжоу, която продължава до 18 години преди основаването на Рим216, Източна Чжоу, която идва след Западната и продължава до 498 година217, в която пък има два периода, Чунциу, или Пролет и есен, и Джангуо, или Воюващи царства. Чунциу продължава от 32 до 273 година218, а Джангуо от 351 до 533 година219. През първия период държавата постепенно се разпада на много малки и фактически независими една от друга държавици — вече споменах, че по едно време са били 1855. Самият цар на Китай не е имал никаква реална власт и всеки местен владетел е правел каквото му скимне! През втория период държавите започват да воюват помежду си и постепенно започват да се обединяват. Именно в началото на този период китайците се научават да обработват желязото и точно оръжията, направени от желязо, накрая обединяват страната. Към момента, в който династията Чжоу е свалена и формално, вече били останали само 7 държави. А 35 години по-късно, когато свършва и Джангуо, останала само една! Ще разкажа накратко как тази държава е успяла да обедини Китай. Историята е доста поучителна, затова и я разказвам.
История на Цин
Царството Цин било основано 144 години преди основаването на Рим220. Тогава царят на Чжоу дава на племенния вожд Фей Цзъ земя, за да гледа коне и да му ги доставя. Четвъртият наследник на Фей Цзъ, Джуан, получава официална владетелска титла и фактическа независимост от централната власт. Той е бил владетел от 67 до 25 години преди основаването на Рим221. Вече споменах, че по онова време Чжоу се е разпаднала на близо 2000 малки владения, и Цин е била едно от тях. Постепенно Цин, която е била най-западната страна в Чжоу, влиза в почти непрекъснати войни с племената които я обкръжават. Това укрепва държавата — или побеждаваш, или загиваш! — но и я променя, при това много силно. Жителите на Цин приемат много от обичаите и навиците на тези племена и останалите китайци са ги смятали също за варвари. Най-съществените промени в Цин стават по времето на владетеля Сиао-гун, царувал от 393 до 416 година222. Още в началото на царуването си той взема на служба като съветник Шан Ян. Шан Ян по онова време е бил дребен чиновник в съседното царство Вей, но Сиао го назначава за свой главен министър. Две години по-късно Шан Ян извършва много реформи, които укрепват държавата. Ето какво предвиждали тези реформи: 1) цялото население се разделя на групи от по 5 и 10 семейства, свързани с общи задължения и имащи старейшина, или фулао, отговарящ за групата пред официалните власти; 2) наказва се всеки, който има повече от двама възрастни синове, които живеят при него, т.е. те трябва да се отделят и да създадат свое семейство и стопанство; 3) поощряват се военните заслуги и се забранява кръвното отмъщение, наказанията остават в компетенциите на държавата; 4) поощряват се земеделието и тъкачеството; 5) ликвидират се наследствените привилегии на знатните фамили. След още 9 години Шан Ян извършва още една серия от реформи, като разделя страната на 31 области, наречени дзюн, начело на всяка от които стои назначен от гуна Сиао или от Шан Ян, и разрешава свободното купуване и продажба на земя. Целта на тези реформи е била държавата да получи силна войска, която да осигури оцеляването й. Това може да стане само ако селяните са много и произвеждат достатъчно храна. Самият Шан Ян платил за тези реформи с живота си — след смъртта на Сиао той бил хванат и убит. Реформите му обаче останали и благодарение на тях Цин започнала да става все по-силна и по-силна. Останало и ведомството, с чиято помощ Шан Ян извършил своите реформи — наричало се е ведомство по инспекциите и е вършело точно това, което вършехме и ние! Успяхме да се сдобием с книгата, която Шан Ян е написал като ръководство за управление. Името й е „Книга на владетеля на областта Шан“. В нея Шан Ян съвсем ясно е изложил възгледите си за управлението на държавата. Тук ще отбележа, че Шан Ян и останалите създатели на силната китайска държава са били много по-твърди и крайни във възгледите си от нас. Според тях властта на владетеля трябва да бъде пълна и безконтролна, чак до пълен произвол. Законите определят задължителен начин на поведение, те са единна мярка за отговорност. Законите нямат за цел да защитават чиито и да било права, а да укрепват държавата в лицето на владетеля. Накратко — в Китай самото понятие „гражданин“ е напълно непознато. Има само поданици и владетел. Мястото на всеки поданик в обществото се определя според заслугите му, най-вече военни, съгласно тези закони. Самият владетел пък трябва да остави управлението на добре подготвени чиновници, които да прилагат законите в живота. Ако законите са добри, държавата ще прилича на добре конструирана машина и ще работи от само себе си, без да се налага владетелят да се занимава с управление. Признавам си, че този модел на управление силно ме впечатли. Още повече, че за реализацията му Шан Ян и наследниците му създават ведомството по инспекциите, за което вече споменах, и което по същество е правело това, което правехме и ние! Само че на Шан Ян не му се е налагало да го крие! Доста странно се почувствах, като разбрах че на другия край на света съществува държава, която е подобна по размери и население на нашата и в нея има структура за управление, която върши това, което вършехме и ние! И все пак има и различия, при това много големи. Ние уважаваме правата на гражданите. Нещо повече — никога не сме забравяли, че Рим е станал велика сила именно защото гражданите му са го направили такъв. И съвсем умишлено се самоограничавахме в действията си и си останахме тайна организация. Защото целта ни е не да управляваме вместо римските граждани, а да помагаме в управлението там, където официалните институции не могат да се справят. Нещо повече — ние защитавахме обикновените римски граждани от произвола на богатите патриции, които обикновено разглеждаха държавата като своя собственост и поставяха собствените си интереси над обществение. Вече обясних как и защо сме възникнали. Така че като структура и начин на работа си приличахме много, но целите ни бяха различни. А сега се връщам към историята на държавата Цин. Само 13 години по-късно, през 429 година