Още с идването си на власт, У-ди се заема да реши проблема със северните племена хун-ну, които повече от 1000 години воювали с китайците. Той решва преди да започне войната да си намери съюзници и през 615 година233 изпраща на запад разузнавателна група начело с Чжан Цян да търси племето даюечжи, които били разбити от хун-ну и се преселили на запад. Самите даюечжи също били скотовъдци и У-ди разчитал те да формират конна армия, която да удари хун-ну в гръб, докато той настъпва от юг към тях. Освен това разчитал да получи от тях коне за собствената си армия. Чжан Цяо се върнал в столицата на Китай чак след 13 години, без да изпълни задачата си. Въпреки това последствията от това пътуване били огромни. Китайците за пръв път получили достоверни сведения за Бактрия, Партия и Согдиана. През 635 година234 Чжан Цян предприема второ пътуване, след което Китай установява дипломатически отношения с тези страни и започва активна търговия с тях. Оттогава и започва проникването на коприната на запад, за да достигне и до нас. Ще разкажа за самите войни на Китай с хун-ну малко по-късно, когато разкажа за самите хунори, както те сами се наричат. Но първо ще довърша разказа си за Китай.
Лудият узурпатор, или как се съсипва държавата
Владетелите след У-ди са съвсем незабележими и в самия Китай нищо особено не се е случвало до момента, в който Ван Ман не завзе властта. Тъй като точно това ни позволи да откраднем тайната на коприната, а и хаосът, който този некадърник предизвика доста прилича на хаоса, предизвикан от Нерон, също както и те двамата си приличат по мързела, некадърността и разврата, ще разкажа по-подробно какво всъщност стана. Ще напомня, че целта на тези мои спомени е да покажа как се управлява, а това най-добре става като се покаже как НЕ ТРЯБВА да се управлява! Ще напомня също, че умният човек се учи от чуждите грешки и се старае да не ги повтаря!
През 754 година235 умира поредният владетел. Наследява го синът му, който е едва осемгодишен. За регентка е обявена майка му, а фактически властта се поема от нейния роднина и любовник Ван Ман. След 4 години момчето умира и нанегово място идва друг малолетен владетел. Ван Ман продължава да държи реалната власт. След още четири години и този владетел умира и Ван Ман „се подчинява на неизбежното“ и официално става владетел, като обявява началото на нова династия Син на мястото на досегашната Хан. Веднага след това започва серия от реформи, с които да заздрави властта си и да разреши проблемите в Китай. До този момент Китай е най-многолюдната и може би най-богатата страна в света. За богатството трудно мога да кажа колко е — страните ни са много различни и оценката на нещата също е различна, но като население Китай със сигурност ни е надминавал. През 755 година236 в Китай е извършено много точно преброяване, според което населението на страната е било 57 671 400 човека. Разбира се тази стойност не е съвсем точна — докато се е извършвало преброяването хора са умирали и са се раждали, но все пак стойността е доста близо до истинскака. Което пък означава, че тогава Китай е имал с 11 милиона и половина човека повече население от нас! Ние никога не сме били толкова прецизни при преброяването на своето население, особено на робите, но все пак знаехме също много добре колко е нашето население. Самите реформи на Ван Ман може и да са били вдъхновени от най-добри намерения, но показват пълно неразбиране на самата същност на управлението на една държава. Ван Ман започва реформите си със заявлението, че предишната династия Хан е помагала на силните и подтискала слабите, че едни хора са живели за сметка на други и че човекът е най-благородното нещо. След което забранява повече хората да притежават соствена земя и роби! От този момент земята става притежание на държавата — с други думи на Ван Ман! — а робите престават да бъдат роби, а… частно зависими. Какво точно означава това на никой, дори на самия Ван Ман, не било много ясно. Важното било, че от този момент нататък нито земята, нито хората могат да бъдат продавани и купувани! Според закона от този момент всеки получавал малък участък земя, която да обработва, без да има право да я продава, тъй като тя не е негова, а на държавата! Всички нарушителни на новите правила трябвало да бъдат изпращани по границите на страната, за да я защитават от „планинските дяволи“! За да обърка съвсем нещата, Ван Ман променил и правилата за сечене на монети. Вече разказах, че сеченето на пари е една от най-важните работи в една държава и обясних защо. В Китай сеченето на пари не било работа на самата държава. От времето на Ши Хуан-ди всеки желаещ можел да сече монети от мед и калай, като за това си плащал съответния данък. Тъй като данъкът бил доста висок, сеченето на пълноценни монети било на загуба и съвсем естествено хората слагали по-малко и по-лош метал в парите. Съответно и качеството им било много лошо, но вместо да вникне в причините и да реорганизира производството на пари, Ван Ман с указ го забранява!237 И за да обърка съвсем нещата, Ван Ман наредил тези, които нарушат забраната и продължат да се занимават със сечене на пари да бъдат превръщани в държавни роби заедно с четирите си съседи, които са знаели а не са донесли за противозаконните им деяния, а цялото им имущество се кофискува. Е, да напомня, че малко преди това Ван Ман бил забранил робството! Всъщност този негодник лишава от препитание хората, които се занимавали със сечене на пари. Запазени са описания на трагедиите, които тази заповед е породила. Няма да ги описвам. Ще кажа само, че около две трети от нещастниците, които се занимавали със сечене на монети загинали.
237
Това направо си намирисва на извратен комунизъм в най-пошлия му вид. Явно тия идеи за „равенство“ и забрана на собствеността и на парите са доста стари. И винаги водят до неприятности, когато някой тъпанар се заеме сериозно да ги реализира в живота! — Б.пр.