238. Историята на Китай всъщност е история на борбата на този народ с реката. Тъй като Хуан-хъ разтваря много наноси в горното си течение, откъдето идва и името й, и ги отлага в долното, където тече по-бавно, коритото й бавно, но непрекъснато се повдига. И за да не прелее и залее околността, по бреговете й се строят огромно насипи, които трябва непрекъснато да се повдигат и укрепват. Постепенно коритото на реката става все по-високо и удържането й все по-трудно. През 152 година239 тя излязла от старото си русло в долното си течение на около 300 мили от морето и си проправила ново. Наводненията били страшни! Минали години преди хората да овладеят реката отново! Сега се случило същото — дигите не се поддържали, защото нямало кой да го прави, реката ги пробила, излязла от коритото си и си направила ново! Хаосът, който настъпил, бил страшен! Още на следващата година Ван Ман отменил збраната за покупко-продажба на роби и на земя, но вече било късно. Всъщност нещата станали още по-лоши, тъй като сега всеки си правел каквото поиска, а държавните чиновници били объркани и не знаели какво да правят, тъй като били свикнали само да изпълняват заповеди, а не да вземат самостоятелни решения. А сега заповедите и законите си противоречели едни на други. Не закъснели и другите нещастия. През 767 година240 настъпила суша, която изгорила реколтата, тъй като и каналите също не били поддържани, а след това скакалци изяли това което останало на полето. Настъпил ужасен глад. А след него дошли и бунтовете. За да се объркат съвсем нещата, Ван Ман успял да вбеси и хуните, които по това време живеели спокойно по северните граници на Китай, и си получил една доста гадна война с тях. Историята на хуните ще разкажа след като свърша с Китай, а сега само ще отбележа, че Ван Ман се оказал без свободни войски, с които да потуши бунтовете. И скоро те се превърнали в сериозни въстания. През 771 година241 един талантлив човек на име Фан Чун организирал в Шандун, най-източната част на Китай, една армия от около 10 000 гладни селяни, обучил ги и ги повел срещу Ван Ман. Преди сблъсъска с редовната армия въстаниците си боядисали веждите с червена боя, за да се различават от армията на Ван Ман. Фан Чун въвел строга дисциплина и скоро армията му контролирала голяма част от Китай на изток от столицата. Чак след 4 години през 775 година Ван Ман успял да изпрати голяма армия от около 100 000 войника за потушаването на въстанието, но тя била разбита. По това време и в южната част на страната също била организирана въстаническа армия, която се нарекла армия на зелената гора. За борба с въстаниците Ван Ман събрал армия от освободени роби и помилвани убийци, тъй като остатъците от редовната армия воювали на север с хуните. Тази армия обаче също била разбите от червеновеждите. Накрая през 776 година242 и старата знат начело с един оцелял принц от династията Хан, Лю Сю, също вдигнала въстание. В последвалата битка армията на Ван Ман била разбита и въстаниците потеглили на запад към столицата. Тогава Ван Ман извикал останалите по границата войски и оставил страната беззащиттна пред хуните. Народът обаче масово се вдигнал на въстание и скоро столицата Чанъан била обсадена. Тогава Ван Ман освободил всички останали престъпници от затворите и ги пратил да се бият с въстаниците, но те се разбягали. Столицата била превзета, а Ван Ман убит. Този некадърник така и докрая не разбрал какво всъщност е извършил и какво ставало около него. Докрая той твърдял: „небето ме е облякло във власт, нима могат нещо да ми направят ханските войници?“. Историята му е подобна на историята на Калигула и на Нерон. Особено в края си. И причината за този край винаги е една — некадърност и пороци. А те от своя страна са породени от мързел. Когато такъв мързелив некадърник вземе властта, тежко и горко на държавата. Защото той прилича на малко дете — хем нищо не може, хем иска нещо да свърши, за да го забележат. И прави това, което прави и малкото дете — напъва се и… се насира. А после някой трябва да чисти лайната.243 След смъртта на Ван Хан започва борба за власт, но тя бързо приключва. След 2 години въстанието на червеновеждите е потушено и постепенно редът в държавата е възстановен. Новият владетел Лю Сю приема името Гуан У-ди и премества столицата на изток в град Лоян, тъй като старата столита била разрушена. Той е владетел на Китай 32 години от 778 до 810 година244 и успява да възстанови реда и благоденствието в страната. И да ни затвори достъпа до нея. Защото именно хаосът, който Ван Ман предизвика, ни позволи да влезем в Китай и да научим тези неща, а също и да откраднем тайната на коприната.
вернуться
Тоя сложи Фройд в малкото си джобче! Това е най-точната диагноза на политиците, която съм срещал досега! Напъват се да ги забележат и… се насират!!! — Б.пр.