Ще завърша този увод в еврейската история като повторя, че търговията и пастирството са идеални прикрития за шпионажа, тъй като дават възможност на агентите да се придвижват от едно място на друго без особени проблеми. Религията пък освен прикритие е и чудесно средство за контрол. Защото племето хапиру, което Терах и Аврам повели, въобще не подозирало за истинските цели на това движение нагоре-надолу.
Е, вече идва моментът да разкажа и защо е бил целият театър с новата религия и каква е била истинската цел на тази шпионска операция. Така че започвам. А ти, читателю, бъди търпелив — наистина си струва! Причината отново е в парите. По-точно в египетското злато и ролята му в Месопотамия. Именно затова Аврам и Сара потеглили първо за Харан, а после за Египет! Но за да се разбере добре какво, как и защо, ще разкажа тази история съвсем отначало.
Хамурапи и Египет, или как да накараш друг да ти свърши мръсната работа
Вече споменах за Хамурапи, но тъй като ролята му в историята е наистина изключителна, сега ще разкажа по-подробно някои неща за неговото управление. Защото именно по негово време и по негова заповед Терах и Аврам си вдигат задниците от Ур и заминават за Харан. Хамурапи е шестият цар на Вавилон, царувал е от 1039 до 997 година преди основаването на Рим258. Именно той обединява за първи път цялата Месопотамия и създава първите писмени закони в историята, регламентиращи живота в държавата му. Законите на Хамурапи са окончателно оформени и публикувани в цялата страна на глинени таблички и изсечени на колони от камък 1002 години преди основаването на Рим. Това са първите писани закони в историята, които регламентират цялостния живот вътре в държавата. Хамурапи се е интересувал не само от Месопотамия и от нейното обединение, но и от по-далечните страни и най-вече от Египет. Именно Египет е бил целта на мисията на Аврам и потомците му. По-точно елиминирането на Египет като силна и богата държава. Те успяват да организират племената на североизток от Египет, които по това време превземат долната му част около делтата на Нил! Евреите са запазили това събитие като легендарната история на Йосиф — правнук на Аврам, който с хитрост става пръв помощник на фараона и успява да обере египтяните.
Самите египтяни са описали тези събития като нашествие на хиксосите — така те наричали групата племена, които нахлули в Египет. Според египетските записи нашествието е започнало 1033 години преди основаването на Рим259 и продължило много години. Някои от записите споменават като начало дори за 1036 година260. Явно операцията, свързана с това нахлуване, е била замислена още по времето на бащата на Хамурапи Син-мубаллит. Но е била проведена именно по негово време! По онова време Египет е бил в упадък: дванадесетата династия свършва със смъртта на Аменемхет Четвърти именно през 1036 година, след което започват вътрешни смутове и борба за власт. Хамурапи не е пропуснал възможността да се намеси и да елиминира Египет като потенциален съперник и пречка за замислите му.
Хиксосите, били сбирщина от племена, без общ предводител, но имали три предимства: едното е, че Египет бил затънал във вътрешни войни между номарсите и нямал силна армия, другото са бойните колесници, които хиксосите използвали, а третото е… сандалите. Именно сандалите позволили на хиксосите да се бият върху нагорещения пясък на пустинята. Египтяните нямали сандали и… е, опитай, читателю, да постоиш два часа бос по обед в пясъка на пустинята и ще ти стане ясно защо египтяните загубили. Всъщност не сандалите, а бойните колесници на хиксосите били решаващото им предимство, тъй като по онова време те били за армията това, което днес е конницата. Египтяните нямали колесници. И изпадали в ужас от непознатите животни и начина на воюване на тези диваци.261
Дълго време не можехме да определим откъде точно са дошли хиксосите и какви са били. Накрая открихме. Дошли са от север. Около 200 години преди тези събития племената, които населявали земите на югоизток от Рифейските планини и на изток от Хирканско море, опитомили коня и започнали да строят колесници. След което започнали да се разселват на юг, изток и запад. Вече разказах за тяхното нахлуване в Индия и Иран, където потомците им започнали да се наричат арии. Нахлуването навсякъде било стихийно, тъй като тези племена не били организирани в големи съюзи. Всяко племе или група сама решавала кога и накъде да тръгне. Въпреки това поради превъзходството на техните бойни колесници, те не срещали силна съпротива при разселването си и сравнително леко покорявали местните племена и завладявали земите им. Една такава голяма група нахлула през Кавказките планини и се придвижила на юг в непосредствена близост до Месопотамия. Първоначалната им база е била на територията на днешна Армения. Част от тях се насочила на запад и завоювала Азия — това са били хетите. А друга част продължила на юг, към Палестина и Египет. Това са били хиксосите.
261
Същият ефект са имали конете 3000 години по-късно върху индианците. Без тях испанските конквистадори никога не биха превзели толкова леко Америка! Още Кортес е използвал конниците си като основно предимство, но най-добре ефектът от тях личи при завоюването на Перу — империята на Инките е имала около 6 милиона население, а Писаро е предвождал само 177 човека и 62 коня, когато през 1532 година нахлува в страната и… я завладява! Като само в битката при Каямарка е имал насреща си 40-хилядна армия! Причината не е била само в конете разбира се. Но те са били решаващото му предимство. Надявам се, че става ясно какво е предимството от коня. — Б.пр.